Изображение на новото „скеле” за отглеждане и имплантиране на клетки на ретината
(снимка: MA Lab)
Една от основните причини за загуба на зрение при възрастни са влошаващите се нарушения на ретината, като дегенерация на макулата, които се характеризират със смъртта на фоторецепторните клетки на окото. Учените полагат много усилия в търсенето на начини за регенериране на тези клетки.
Екип от Университета на Уисконсин-Мадисън (UW-Madison) е създал нова структура, която може да даде тласък на тези усилия, като подобри точността, с която заместващите фоторецепторни клетки могат да бъдат доставени в окото, става ясно от публикация в университетския сайт.
През 2012 г. в друго изследване учените от UW-Madison демонстрираха как могат да се използват плюрипотентни стволови клетки за „култивиране” на ретинална тъкан в лабораторни условия. Тази тъкан включва много от отличителните белези на реалната тъкан на истинската ретина, включително фоторецепторни клетки.
Постижението постави въпроса как да се използва тази техника за „отглеждане” на заместваща ретинална тъкан вътре в увредено или болно око с цел възстановяване на зрението.
„Макар че беше голям пробив да успеем да направим „резервните части” – тези фоторецептори – все пак е необходимо да ги отведем на правилното място, за да могат ефективно да реконструират ретината”, казва професорът по офталмология и визуални науки Дейвид Гам. „И така, започнахме да мислим как можем да „доставим” тези клетки по по-интелигентен начин? Тогава се обърнахме към нашите инженери от UW-Madison”.
Инженерите изследвали как могат да използват синтетични пластири като подложка за фоторецепторни клетки и по този начин новата тъкан да се имплантира под повредена ретина, за да се регенерира. Най-новото им постижение е пластина, която наподобява формичка за бучки лед – така наречената ледарка – и може да побере три пъти повече фоторецепторни клетки от най-добрите предишни опити за създаване на такъв носител: общо 300 000 клетки.
„Ледарката” има цилиндрични отвори от долната страна, за да могат клетките да „прораснат” и да се свържат с ретиналната тъкан на пациента, когато узреят. Подложката е направена от биосъвместим материал, наречен полиглицерол-себакат, който предлага необходимата механична якост, но се метаболизира безопасно от тялото, след като изпълни целта си.
„Искахме материалът да е много здрав и да се разгражда доста бързо, за около два месеца”, казва студентката и съавтор на доклада за постижението Алисън Лудвиг, която работи в лабораторията на Гам. „Това е идеално за човешката ретина”.
Доволни, че новото им имплантируемо „скеле” има всички необходими качества, изследователите планират допълнително да усъвършенстват технологията, като оптимизират формата и техниката на производство. Те казват, че са почти готови за тестване върху големи животни и се надяват да тестват и при хора в бъдеще.
„Надяваме се, че тези подложки… ще бъдат безопасни и ще възстановят зрението на хората – казва Гам. – Тогава ще можем да подобряваме технологията и резултатите с течение на времето… Няма да успеем да изличим напълно слепотата от лицето на Земята още при първия си опит. Но сме много развълнувани да направим значителна стъпка напред в тази посока”.