Личен робот си говори на вътрешен език

Хуманоидният робот Пепър говори сам на себе си, докато решава задачи
(стоп кадър: Antonio Chella, Arianna Pipotone)

Роботите, създадени да служат като лични асистенти, се подобряват постоянно. Но аргументите, които стоят зад техните решения, често пъти ни озадачават.

В опит да подобрят комуникацията между хората и техните роботизирани помощници, учени в Италия демонстрираха предимствата на една форма на роботизирана „вътрешна реч”, при която хуманоиден робот Пепър говори сам на себе си, докато решава задачи. Това подобрява способността му да завърши задачите.

Роботът Пепър беше пуснат от японската фирма Softbank още през 2015 г. Той бе първият личен робот в света. Способен е да „чете” емоциите на хората, както и да показва собствени емоции чрез вграден дисплей.

Първоначалното вдъхновение за робота беше желанието да се да осигури на хората личен асистент, с когото могат да се забавляват. Затова той отговаря на израженията на лицата на хората и на нещата, които казват.

Учени от Университета в Палермо видяха Пепър като идеално средство за тестване на това, което те наричат когнитивна архитектура на вътрешната реч (видео). Този софтуер е моделиран на база човешката форма на самодиалог. Това е преди всичко психологически инструмент – ние можем да говорим със себе си като начин за планиране, фокусиране, разсъждение и в крайна сметка за вземане на по-добри решения.

Същият подход бе вграден в Пепър от италианските учени, разказва EurekAlert!. Роботът е подложен на тест чрез поредица от експерименти. Пепър демонстрира по-висока степен на изпълнение на задачите, когато е въоръжен със способността за вътрешна реч.

Една от задачите бе роботът да постави салфетка на маса, но на място, което противоречи на това, което е бил обучен да прави. Това противоречие накара объркания Пепър да си зададе поредица от въпроси, преди да потвърди искането на потребителя и след това да разговаря със себе си още.

„Ех, това положение ме разстройва”, казва Пепър. „Никога не бих нарушил правилата. Но не мога да го разстроя, затова ще направя каквото иска”.

В крайна сметка Пепър постави салфетката на мястото, което потребителят поиска. Фактът, че Пепър изказа дилемата си, помогна за по-доброто решаване на задачата, а наред с това и за по-голяма прозрачност.

Това е желан ефект, защото целта на изследователския екип е да подобри доверието между хората и роботите в допълнение към подобряването на работата на тези машини като сътрудници и лични асистенти.

„Хората бяха много изненадани от способността на робота”, каза водещият автор Ариана Пипитоне. „Подходът прави робота различен от типичните машини, тъй като има способността да разсъждава, да мисли. Вътрешната реч дава възможност за алтернативни решения за роботите и хората и им позволява да си сътрудничат и да се измъкват от безизходици”.

Един недостатък на технологията е, че роботът може да има нужда от повече време за изпълнение на задачите, когато трябва да спре и да говори със себе си. Това може да бъде твърде неефективно при някои обстоятелства.

Но въпреки това авторите смятат, че експериментът е солидна основа за изследване как вътрешната реч може да подобри роботизираните характеристики в редица приложения – например, навигационни приложения и дори медицински роботи в операционни зали.

„Вътрешната реч може да бъде полезна във всички случаи, когато се доверяваме на компютъра или робота за оценка на дадена ситуация”, казва съавторът Антонио Чела.