Киберсигурността е като спорта: не знаеш какъв удар ще дойде

Независимо дали става въпрос за спорт или бизнес, психическата настройка е важна
(снимка: CCO Public Domain)

Един бивш професионален състезател по бейзбол вярва, че специалистите в киберсигурността могат да научат много от спортистите. Мечтата му е да им помогне да изиграят повече успешни мачове. Лудост? Помислете пак.

Едно от най-трудните неща за постигане в спорта е да се удари бейзболна топка. Ако професионалният бейзболен играч успее да я удари в 30% от случаите, той става знаменитост и влиза в „Залата на славата” на бейзбола. Учените, които изучават този спорт, казват, че са необходими физически умения, но повече от всичко друго е необходима психическа устойчивост и способност за бързо ориентиране, мигновено преценяване на удара, за продължаване напред.

Е добре, какво общо има това с киберсигурността? Висшият мениджмънт в една известна компания за киберсигурност вярва, че умствените умения и психическата нагласа, необходими за оптимално представяне на бейзболното игрище, са съвсем същите, които са нужни и за доброто професионално представяне в областта на киберсигурността.

„Независимо дали става въпрос за спорт или бизнес, психическата настройка е важна”, казва главният изпълнителен директор на ReliaQuest Брайън Мърфи в прессъобщение. Фирмата за киберсигурност наскоро привлече в екипа си бившия професионален бейзболист и по-късно бейзболен треньор Дерин Макмейнс. Той ще има важна позиция в компанията, която го поставя почти наравно с топ-мениджърите.

Всичко започнало с една аномалия, разказва SCMagazine. Макмейнс забелязал, че бейзболните играчи в отбора му изглеждат изключително добре по време на тренировки, но по време на действителната игра има доста разлика в представянето им. Макмейнс искал да разбере защо. В търсене на отговор той се върнал на уечбната скамейка: започнал да учи психология, после завършил спортна психология. Накрая станал сертифициран консултант по ментални постижения.

„Когато започнах да водя тренировките и да водя отбор в младежката лига, тогава наистина започнах да забелязвам как начинът на мислене влияе върху представянето – как нашето мислене влияе върху това, което правим”, разказва бейзболистът. „Първоначално наистина исках да стана по-добър треньор и затова се върнах назад и… взех първо магистърска степен по психология”.

За паралела с киберсигурността той казва, че подобна работа е досущ като батъра (на английски batter – играчът, застанал до хоума, чийто ред е да удря топката) в бейзбола. „Имате план. Знаете какво изисква ситуацията от вас. Знаете какъв резултат ви трябва. Знаете какво се опитва да направи противникът ви. Но всъщност не знаете каква топка ще дойде”.

И колкото и човек да е виждал същата ситуация по-рано, в практиката си, колкото и много пъти да е бил свидетел на предишни удари, това не променя факта, че не се знае какъв ще е следващият удар. Макмейнс казва, че досущ като бейзболния играч и специалистът по киберсигурност трябва да анализира всичко, което му се е случило, без това да го обезкуражава и без да се замайва от успеха.

„Помислете какво е минало добре днес. Помислете за нещата, които трябва да подобрите. Това, че днес имате успех, не означава непременно, че сте направили всичко както трябва. Има много неща извън вашия контрол, които може би са довели до това да успеете днес, но всъщност може просто да сте извадили късмет”, споделя той.

Обратното, според бейзболиста, важи със същата сила: може резултатът да изглежда катастрофален, но това не значи, че професионалистът се е провалил – напълно възможно е да е направил всичко идеално, точно както трябва.

Паралелът между спорта и киберзащитата има още много други равнини, свързани с човешката психология, поради което спортната психология е приложима и тук. И спортистите, и професионалистите в киберсигурността са под постоянен стрес. Всеки ден е състезателен ден за тях. Всеки ден е предизвикателство. Всяка „среща” с противника е предизвикателство, всеки иска да даде най-доброто от себе си.

„Да действаш, когато си под натиск, това е привилегия”, казва Макмейнс. „Нека го прегърнем – страхотно е да се чувстваме така, защото знаем, че правим нещо специално и нещо, което е важно за всички”. Заедно с това не бива да се забравя, че натискът става смазващ, ако хората постоянно мислят само за това, над което нямат контрол.

„Трябва да мислим „как е”, а не „ами ако” – разбира се, че е важно какво би могло да се се случи, но по-същественото е какво е положението в момента”, размишлява бейзболистът. Той напомня, че когато хората се съсредоточат върху това, над което имат контрол, те имат повече чувство за увереност, а тогава се справят много по-добре със задачите си.

Прилагането на този начин на мислене, типичен за спорта, може да отведе екипите по киберсигурността до отлични резултати и да издигне нивото им на работа, убеден е Брайън Мърфи, шефът на ReliaQuest, по повод привличането на МакМейнс в редиците на компанията. Двамата вярват, че всеки, който се занимава с киберсигурност днес, е спортист: всеки иска да даде най-доброто от себе си всеки ден.

Никой не се събужда с желание да се провали. Но ежедневието поднася най-различни предизвикателства и препятствия. Затова всеки трябва да има търпение, постоянство, душевна сила и устойчивост.

Коментар