Пандемията направи складовете доста скъп вид недвижимо имущество
(снимка: CC0 Public Domain)
Динамичното развитие на електронната търговия, оказва се, е дало тласък на една индустрия, за която рядко се сещаме – складовете и тяхното управление. Особено силно е развитието в последната година и половина, в резултат на пандемията. Но сега на тези места не работят яки склададжии с изпъкнали мускули, а… инженери и специалисти по данните. А мениджърите в сектора са на мнение, че складовите пространства вече трябва да станат интегрална част от общото инфраструктурно планиране, подобно на училищата и болниците.
„Работя в логистиката от 30 години и никога не съм виждал подобно търсене“, казва англичанинът Робин Уудбридж, цитиран от BBC. Компанията, за която работи, притежава и управлява складови логистични паркове в Обединеното кралство. Фирмата строи възможно най-бързо, но през последните години й е трудно да поддържа темпото, налагано от бума на онлайн пазаруването.
А пандемията – тя само ускори на тенденцията, правейки складовете доста скъп вид недвижимо имущество.
Най-големият парк на фирмата, известен като Dirft, е недалеч от Нортхамптън. Огромни навеси се извисяват над полетата. Това е гигантска площадка с цели три железопътни товарни терминала. Когато някой от гражданите на страната кликне, за да потвърди покупка онлайн, повечето продукти започват своето пътуване оттук, независимо дали става дума за кафе, лаптоп, фасул в консерва, мебел или дреха. И въпреки размера си, складът не е достатъчно голям.
Допреди известно време складовете бяха недолюбвани от инвеститорите. Те предпочитаха да наливат пари в търговски и офис-площи. Но сега нещата изглеждат съвсем различно. Количеството офис площи се увеличава постоянно. И ако някога търговците на дребно бяха доминиращите ползватели, сега те са „изпреварени“ от доставчици на логистични услуги, които изпълняват по-голямата част от онлайн заявките за покупки.
Най-голям дял от потреблението на складови площи се полага на… „чистите“ онлайн търговци – фирми, които нямат физически магазини и продават само онлайн. Тези уеб-продавачи на дребно са увеличили потреблението на складове с 614% за шест години.
Самите пространства също стават по-големи. В Dirft например се оформя супер-голяма сграда с размерите на десет футболни игрища, която ще се използва от една-единствена фирма. Тя обработва по над един милион пакета на ден.
„Без складовите пространства обществото не може да функционира. Съоръжения правят възможно ежедневието ни“, казва Уудбридж.
Освен, че обслужва безчет онлайн-купувачи, подобен огромен склад дава и заетост на много хора. В случая това ще са около 15 000 души.
Тук обаче това не са яки мъже с изпъкнали мускули, които разнасят пакетите. Вместо това се говори за създаване на „академия“ за обучение за складовите експерти, която да помогне за привличането и обучението на кадри за кариера в логистиката. Защо е нужно това?!
„Докато онлайн търговията на дребно се разраства, типът на хората, необходими за складовете, също се променя,“ казва Кевин Мофид, ръководител на индустриални и логистични изследвания в Savills. „Сега това са инженери в областта на роботиката и изследователи на данни. Складовете се превърнаха в огромни центрове за технически постижения, за да постигнат необходимата ефективност“.
Savills проследява изискванията на компаниите за складови площи и казва, че търсенето продължава да се покачва. То е нараснало с 232% през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период през 2020 г.
Според Мофид, надпреварата за пространство отразява нещо повече от променящите се навици на пазаруване. „Има и повишено търсене в производството и автомобилостроенето. Например, ще има нови заводи за акумулатори за електрически превозни средства,“ смята той.
Подобен бум на складовите пространства подтиква индустрията да търси и други промени. Питър Уорд, главен изпълнителен директор на местната асоциация за складово пространство, казва, че правителството трябва да признае значението на този бързо развиващ се сектор за цялостната икономика.
Изграждането на нови квартали, строежът на домове, разрастването на градските зони – всичко това създава и милиони нови точки на доставка. А процесът следва да бъде взет под внимание при планирането на градското и инфраструктурното развитие и въобще икономическото планиране.
За складовете трябва да се мисли като за инфраструктурна част от обществените пространства – така, както се мисли за училищата и болниците, смятат Уорд и колегите му.