Пристрастяващите мозъчни импланти застрашават идентичността на човека
(снимка: CC0 Public Domain)
Изследователи рисуват мрачна картина на корпоративното бъдеще, когато в употреба ще навлязат масово интерфейсите мозък-компютър. Те ще са пристрастяващи колкото опиоидите, които са в центъра на здравен скандал в САЩ, заради 500 хиляди жертви от безконтролното използване на подобни медикаменти за период от 20 години.
В преглед на състоянието на технологията за мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) изследователите от Имперския колеж в Лондон предупреждават за мрачни времена, в които големите социални платформи експлоатират емоциите на човека за маркетингови цели, вписват видеоигри в ума, а машините дават на хората нова идентичност.
Учените изброяват основателни причини тази технология да стане по-широко достъпна. BCI дава възможност на хората с ограничени двигателни функции да контролират протези, инвалидни колички, да избират букви на екрана, да включват осветлението.
Предполага се също, че технологията може да открие умора у работниците в склада, за да предотврати наранявания и да наблюдава учениците за претоварване с информация в класната стая, отбелязва Gizmodo.
„Освен това, поради липсата на проприоцепция, човешкият мозък не е в състояние да признае влиянието на външно устройство върху себе си, което потенциално би могло да застраши автономността и самоуправлението”, се казва в изследването. „Поради това потребителите могат да възприемат погрешно собствеността върху поведение, генерирано от BCI, както и неправилно да му приписват причинно-следствена връзка”.
Казват, че такъв машинен паразит може да промени „черти на характера” на човека и да формира нова „лична идентичност”. Това може да е страхотно, ако дава супер-памет и подобрена интелигентност. Но изследователите предупреждават, че достъпът до суперсили може да ни пристрасти на ниво, „подобно на опиоидната криза”.
Съавторът на изследването Райли Грийн казва в съобщение за пресата, че технологията пристрастява потребителите, които се нуждаят от достъп до утилитарна помощ. „За някои пациенти подобни устройства стават толкова интегрирана част от тях, че отказват да бъдат премахнати в края на клиничното изпитване”, споделя опита си Грийн.
Технологията ще трябва да стане по-икономична и енергийно-ефективна преди широкото ѝ търговско разпространение, но все пак тя идва. Скоро можем да очакваме „неро-забавления” с любезното съдействие на няколко компании, които вече проучват идеята да прикачат геймърите директно към играта – нещо, което съоснователят на Valve Гейб Нюел прогнозира като стандартна функция.
Излишно е да се споменава, че „невронният маркетинг”, който премахва емоционалния отговор и несъзнателното вземане на решения, представлява чудесна възможност за корпоративните надзорници да използват масовото събиране на биометрични данни.
Време е за приемане на законодателство за класифициране на „личните невронни данни”, подобни на органите, така че да не могат да бъдат събирани и продавани, настояват изследователите. За съжаление, отнема години или десетилетия, докато законите наваксат изоставането от технологиите. В същото време експериментите вече напускат лабораториите.
Кои са тия учени? Те една тъпа невронна мрежа не могат да разберат как работи, а вече мозъка разкодираха.
Някой гийк прочел малко техно пънк от 80те години и се прави на интересен. Ако някой се интересува, Невромантик от Уилям Гибсън е класика. Има я в читанката.
Тия интерфейси и след 10 000 години няма да ги има, все едно маймуна да построи квантов компютър.
Опасно е в мозък в който не тече мисъл да се вкара изкуствена такава
BG 20г*110,000 е 2,2мил намалени
Сащ 500,000 намалени
Аз бих се доверил на машина но на човек никога
Аз съм за имплантите. Всички човешки пороци може би ще изчезнат ако сме по близо до машините отколкото до шимпанзето.
Сегашния морал се свежда до това да имаш пари без значение как.
Жените са решени да вземат заем от банка и да инвестират в силикон който ще им донесе печалба от някой който е присвоил или направо откраднал пари!
Вече никой не се притеснява от пороците си а даже ги снима,показва ги и се гордее с това. Мнозинството от световното население е с мозъчен дефицит и са твърдо убедени в обратното.
То без туй не се ползва за нищо мoзъка.
Докато маеМъск не я имплантирт шъ чакаме.
Да го имплантират на байдън , да оди правилно.
Това са идиотски неща.
Всъщност да ги слагат на кафяви мозъци или на петнисти такива.
Интелекта трябва да бъде пазен от машината.
Кафявите са гладки и включват на ритми чалга за секс рефлекс.
Птенистите са миксари – имат кафяви зони / те са без латентна невронна мрежа грамотност и са мързеливи, намат програми за трудова дейност и не им харесва да работят/и други зони, всякакви
С една дума без импланти в арията.
А втората ти работа е да напишеш този коментар в интернет?
А тези милардери можеше да бъдат чипирани още като деца!
Томас Едисън(най-много патенти) – неспособен да се концентира (много делта вълни отделя поради мозъчно нараняване)
Стивън Спилбърг( филмов продуцент) – много делта вълни(модъчно наранен) временно е напуснал гимназията, за да се върне, и настанен в „специален клас“.
Ами така, но това за момента е единствена надежда за позитанските тромби да си добавят малко мозък. Че каквто са малоумни …
26 милиapдa $ ca ce cъглacили дa плaтят фapмaцeвтичният гигaнт “Јоhnѕоn & Јоhnѕоn “, ĸaĸтo и oщe 3 ĸoмпaнии – диcтpибyтopи нa лeĸapcтвa.
Kopпopaциитe ca oбвиняeми пo мнoгo дeлa в CAЩ, cвъpзaни c oпиaтнaтa eпидeмия, ĸoятo e oтнeлa живoтa нa пoвeчe oт 500 000 човека пpeз пocлeднитe 20 гoдини.
Първите мозъчни импламти няма да са успешни!
Различни мозъчни наранявания могат да доведат до това, че човек произвежда прекомерни делта(0,1-4Hz) мозъчни вълни – което прави концентрацията и ученето изключително трудно.
Първата работа е да изхвърлиш генератора на близки микро вълни тв,радиото, youtube,tiktok.
То и сега има мозъчно програмиране с вмъкване на 25 кадър и вкарване на бета вълни за падане на задръжките.
ТВ програма идва от програмиране на мозъка.
В япония рекламата на лекарства по тв е забранена защото пият огромни количества щом го, показват по тв значи е истсина .