Новата пандемична реалност драстично промени живота на съвременния фермер
(снимка: CC0 Public Domain)
Ставане сутрин рано, около 4 сутринта, натоварваме колата с маса, тента, касетки с чушки, бамя, пъпеши, билки, цветя или каквото е узряло през тази седмица, шофиране около час или малко повече, прекарване на деня навън в жега и пек, или в студ и сняг, или под проливен дъжд – така горе-долу протича денят на един дребен фермер. В края на деня следва още час шофиране до дома – или малко повече. Изтощен, фермерът има още работа – трябва да нагледа насажденията, да нахрани домашните животни – преди да седне да вечеря. Така е от десетилетия.
Но през пролетта на 2020 г. картината рязко се промени. Пандемията тежко засегне фермите, особено малките. Там, където имаше ограничения за пътуване, мнозина фермери не можеха да стигнат до пазарите и бяха принудени да изхвърлят продукцията си – сиреч труда си, парите си. Същото се случи и с тези, които доставяха хранителни продукти на ресторанти и малки магазинчета.
Но някои фермери точно в тази тежка ситуация намериха пътя нагоре. Специфичните приложения за поръчка на фермерска храна внезапно процъфтяха. Те предлагат директни продажби на потребителите, предварителни поръчки и доставки – нещо, което нито един пазар не може да предложи. Оказа се, че във времена на пандемия смартфонът и т. нар. „апове” предлагат забележителни нови възможности.
Новата реалност драстично промени живота на съвременния фермер, коментира The Verge. Получавайки заявки онлайн, той вече няма да вози маса и тента до близкия голям град, нито ще стои на открито в пек и в сняг. Сега фермерът има време да поспи малко повече сутринта, та даже и да изпие чаша кафе у дома, преди да потегли. Знае колко стока да натовари и има яснота каква част от продукцията му се реализира.
Дали това е голямо улеснение? И да, и не. Проблемите, с които фермерът трябва да се бори, не изчезват – нашествията на вредители, сушата и жегата продължават да вгорчават дните на земеделци и животновъди. От друга страна обаче по време на пандемията поръчките скочиха неколкократно – между 5 и 8 пъти – и дори след очаквания спад запазиха доста високо ниво.
Остана голям и делът на купувачите, които искат да продължат да поръчват онлайн. Някои фермери в западни страни, които продават през платформи за поръчка на фермерска храна, изобщо не възнамеряват да се връщат към стария модел на работа с пазарите, масите, тентите и изтощителното стоене на открито.
Това навярно е добре, поне на места. В много страни с добре развити от години „фермерски пазари” и без друго се наблюдава спад на интереса към този вид продажби в последните години. Това се случва заради нарастващото търсене на доставки до дома. Така например, през последните години пазарите на фермери в САЩ отчитат „низходяща тенденция” година след година – посещаемостта и продажбите са намалели с 20 до 70 процента към 2018 г., въпреки че интересът към храната от местен произход в действителност нараства.
Но макар да изглежда, че дигиталните приложения за поръчка на фермерска храна са „win-win” ситуация, не всичко е идеално и гладко. Организаторите на фермерски пазари казват, че преходът не е толкова лек, колкото изглежда. В този процес има криви на самообучение, като се започне от маркировката за разрешителните и за срока на годност и се стигне до безпрецедентни нива на последователност в работата.
А за фермерите, които се опитват да комбинират и балансират множество приложения за поръчки на фермерска храна, това става нещо като упражнение по ходене на въже – фин баланс между увеличаването на продажбите и задоволяването на търсенето. Тогава въпросните криви на обучение може и да са още по-стръмни.
Платформите за фермерска търговия се опитват да облекчат триенето. За тях е ясно, че става въпрос за бизнес-област, която е тежка от много гледни точки: борави се с нетрайни продукти, налице е висока цена на продаваните стоки, вложени са големи разходи за труд, големи са и капиталовите разходи, има сериозен елемент на разходи за доставка, в крайна сметка остава нисък марж на печалба, а очакванията са големи от всички страни. Това кара специалистите да смятат, че ако всичко в процеса на прехода бъде „добре премерено”, резултатът е наистина много положителен за всички, но наистина е важно да е „добре премерено”.
При всички случаи в създаването и развиването на платформи за е-търговия с фермерски продукти е много важно да се запази тясната връзка между различните страни – нещо, характерно за фермерските пазари. Създателят на платформата трябва да има силна връзка и с фермерите, и с потребителите – все пак той се намесва като помощник в една общност, в която основен фактор е именно доброто познаване между хората и фермерите, доставящи храната на тези хора.
Макар за мнозина да изглежда, че фермерският пазар е едно тържище за домашно отгледана стока, всъщност най-важният елемент е личното познанство между фермерите и техните клиенти. Почти всеки от фермерите, участващи в подобни формации, знаят имената на всеки от клиентите си, професиите им, семействата им, подробности от личния им живот.
Обратното също е вярно: всеки от купувачите познава поименно фермерите, от които пазарува, и до някаква степен самите ферми, животните в тях, ежедневните предизвикателства. Затова всяка стъпка към дигитализирането на тези лични взаимоотношения трябва да е много внимателна, добре премерена и да запазва този елемент на лична връзка.