Средства за електронна идентификация, създадени от частни схеми, могат да се използват в процеса по предоставяне на електронни административно услуги. Държавна агенция „Електронно управление” гледа положително на тази възможност, обяви председателят на ДАЕУ Красимир Симонски на вчерашното заседание на парламентарната Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии.
С решение на Министерски съвет от 25 септември 2021 г., ДАЕУ е определена да уведоми Европейската комисия за частни схеми за е-идентификация, изградени от български доставчици на удостоверителни услуги, които са вписани в Списък на Комисията за регулиране на съобщенията, поясни Симонски.
Остава необходимостта от по-ясна законова регламентация за признаване на частните схеми за е-идентификация при спазване на изискванията на европейския Регламент за електронна идентификация и съобразено с националните интереси, отбеляза председателят на ДАЕУ.
В рамките на три месеца ДАЕУ трябва да изработи Методика за нотифициране на частните схеми за е-идентификация пред Европейската комисия.
Поради липсата на Национална схема за електронна идентификация към момента, гражданите се идентифицират с други средства, като квалифициран електронен подпис (КЕП), персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или НОИ и уникален код за достъп на НЗОК.
Чрез посочените средства обаче българските граждани не могат да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги в други страни на Европейския съюз. Това пречи да се използват трансгранични е-услуги на ЕС, посочи Симонски.
Националната схема за електронна идентификация ще бъде интегрирана със Системата за е-автентикация, поддържана от ДАЕУ. Последната има разработен интерфейс за интеграция на различни доставчици на електронна идентификация, като издателите на квалифициран електронен подпис, мобилен или облачен, ПИК на НАП.
Към момента само 14 държави от ЕС са нотифицирали свои схеми за електронна идентификация. В част от тях, като Италия, Дания, Нидерландия, Белгия и Португалия, се използват средства за е-идентификация, издавани както от държавата, така и от частни субекти. В държавите, където са регламентирани частни схеми, това е осъществено със закон – в Италия, Белгия, Финландия, Дания, Испания и Чехия.
Това някой друг да ти издава сертификата си е компрометирана схема по принцип. Трябва да има само доставчици за валидиране на лично издадени сертификати.
Тъпчовци защо пак направихме нещата наполовина? Защо издаваме електронни подписи без да сме се разбрали предварително с другите членки на ЕС как ще си признаваме взаимно сертификатите? Това е като да кажем че италианци ще ползват даден софтуер ама единствената версия на нещото да е написана на немски език.