Пандемията е променила отношението на много възрастни към игрите
(снимка: CC0 Public Domain)
Ресторанти, кръчми и таверни, дискотеки и музикални клубове, билярдни и боулинг зали, танцови и спортни зали – всички те внезапно бяха принудени да затворят за неопределено време, да загубят клиентите и приходите си. Мнозина фалираха. Някои от собствениците обаче скоро намериха друг, мощен източник на нови приходи: уроци по… видеоигри.
Преподаването (коучинг, менторство) на ловкост в играенето на видеоигри е бързо развиващ се бизнес. Възходът на киберспортовете като глобален феномен, заедно с нарастващата популярност на конкурентните онлайн мултиплейър игри като Fortnite, Apex Legends и Call of Duty: Warzone създаде огромна клиентска база от играчи, коиto отчаяно желаят да подобрят уменията си.
Ключови сайтове като LegionFarm, GamerSensei и ProGuides по същество работят като глобални платформи за среща между тези, които искат да се обучават, и „професионалистите“, които дават уроци. Последните работят като независими външни подизпълнители – подобно на водачите на Uber.
„Заимстваме много от принципите от сектора на споделеното пътуване, за да балансираме търсенето и предлагането“, казва пред The Guardian основателят на LegionFarm Алекс Белянкин, бивш професионалист от World of Warcraft, който е основал компанията си преди пет години. „Имаме голям оперативен екип и всички те идват от бизнеса с услуги като Uber и Bolt. Така ние станахме първата компания, която изгради правилния баланс и позволи на професионалистите да печелят пари“.
„Когато училищата бяха затворени, ние видяхме голям ефект от това“, казва Сам Уанг, съосновател на ProGuides и също бивш професионалист. „Учениците останаха по домовете и изпробваха онлайн игри. Мнозина опитваха за първи път. Много от тях си останаха любители на игрите, създадоха нови приятели, изградиха общности и използваха ProGuides, за да станат по-добри“.
Мераклиите да се учат могат предварително да резервират регулярни уроци с предпочитаните от тях ментори, или просто да влязат в платформата и да видят кой е на разположение. Има различни опции за уроци – от игра заедно с професионалист за 30 минути до по-дълги сесии за анализ. Страстно запалените могат да се възползват от месечни абонаменти, подобно на посещението на фитнес.
Повечето треньори работят, като изискват от играчите да им изпратят видеозаписи от последните си мачове. След това анализират заедно чрез видео-разговори.
Цената зависи от нивото на умения и престижа на треньора. 30-минутен семинар за това как да успеете в киберспорта с известния стриймър и професионалист „Dicey“ струва 30 долара, но играта за зрители с него за 60 минути е 120 долара. „Той предлага и тренировъчни лагери“, казва Уанг. „За 500 долара получавате сесия всяка седмица и той ще се опита да ви изведе до възможно най-висок ранг”.
Кариера като треньор
Преподаването има финансов смисъл за опитните играчи. „Ако искате да си докарвате устойчив доход само от състезанията, трябва да играете с години по турнири – и въпреки това има съвсем малък шанс някой отбор да ви забележи“, казва Алекс Белянкин от LegionFarm. „Но в нашия случай просто трябва да си топ 0,1% играч, може би 0,5%, и да си дружелюбен и учтив съотборник – и можеш да си изкарваш хляба”.
„Имаме много колеги, които са напуснали предишната си работа, за да тренират на пълен работен ден. Един от нашите професионалисти е лекар от Турция. Имаме и пенсионирани морски пехотинци. Играчите ни са от над 50 страни по света, от различни професии и култури“, споделя Белянкин.
За много от младите учащи мечтата е да станат „професионалисти“ или да направят свой канал в Twitch – подобно на своите идоли. Но предизвикателството е огромно. Често срещано погрешно схващане за онлайн игрите е, че от човека се иска просто да тича наоколо и да взривява всичко, което се движи. Всъщност печеленето на мачове изисква изключително тактически подход. Играчът трябва внимателно да обмисля кои оръжия и предмети носи героят му, какви умения има, кои как да приложи в кои етапи на мача.
Отборни стратегии
При играта в отбор ефективната тактика на отбора също е от жизненоважно значение. Независимо дали става въпрос за League of Legends или Call of Duty, всеки играч в професионален отбор има роля: някои са атакуващи, други – защитници и т.н. Сериозните играчи трябва да бъдат обучени в тези стилове на игра.
Налице е профилиране на треньорите. „Точно като детето, което иска да бъде футболен защитник и отива при треньор, който е защитник, и ProGuides помага на геймърите да станат ултра-специалисти, като ги среща с треньори-специалисти“, казва Уанг. Според него, това прави „революция в икономиката на коучинга“. Треньорите вземат по-големи такси, геймърите са в състояние да извлекат повече от уроците.
Наред с това повечето треньори повтарят, че развиването на правилен манталитет е ключова част от успеха в състезателните игри. „През последните няколко години професионалните организации се концентрират все повече и повече върху менталната страна“, казва Чен. „Те наемат психиатри и множество други специалисти по психично здраве. Това е важно при екипната игра. Негативните емоции плъзват лесно като горски пожар. Има ли един, който да мрънка „уф, загубихме, изложих се, не можем да победим,“ това се отразява на останалата част от екипа“.
Треньорът на League of Legends Джулия Обара – с псевдоним Akemi – казва, че емоционалната интелигентност е ключов атрибут в нейната област. „Един играч може да бъде наистина добър в играта, но ако няма манталитет, той винаги ще остане на определено ниво“, споделя тя. „Уча играчите как да работят върху себе си, как да се освобождават от стреса, как да останат позитивни. Когато им липсва увереност или имат проблеми с гнева, това обикновено са неща, които те внасят от реалния си живот. Емпатията е важна“.
Играят млади и стари
„Коучингът подобри увереността ми и помогна за коригиране на грешките, които съм правил в миналото“, казва младеж с псевдоним EuphyGames, който плаща за редовни маратонски сесии на Apex Legends с двама професионални играчи.
„След всеки мач анализираме видеоклиповете от играта. Говорим за това, което бихме могли да направим по-добре. Много ми е полезно. Вече не трябва да играя с произволни играчи в мачове. Обичам да прекарвам време с треньорите си. Между нас процъфтява и приятелство. Ние сме в непрекъсната ежедневна комуникация, независимо дали става въпрос за тактики, съвети за трениране на целта или просто за да видим как се справяме“, откровен е младежът.
Не само сериозни тийнейджъри, които искат да станат професионалисти в игрите, търсят менторство. Мнозина са по-възрастни играчи – хора с кариера и семейства – които искат да станат по-компетентни в хобито си. „Много от тях искат да се класират в игрите, които обичат най-много“, казва Уанг. „Това е чудесен начин да създадете нови приятелства“.
Уанг смята, че пандемията е променила отношението на много възрастни към игрите. „Видяхме ръст на клиентите от всички поколения“, казва той. „Много семейства бяха останали у дома заедно – и въпреки че някои родители казваха на децата си „ОК, отидете да играете игри“, имаше и други, които поемат инициативата, учат се да играят и после играят заедно с децата си“.
Менторът като душеприказчик
Връзката между треньори и клиенти е интересен хибрид, съчетаващ традиционно взаимодействие учител/ученик с приятелство. Повечето от треньорите усещат, че има моменти, в които тяхната роля е толкова емоционална, колкото и играта. „Ние говорим с нашите клиенти и знаем, че процент от тях страдат от тревожност, депресия“, казва Белянкин. „Нашите професионални играчи често казват: „Понякога се чувствам като терапевт“.
Клиентите споделят за живота си, за своите домашни любимци, за семействата си, за работата си. Идват за да играят, но и за да поговорят. Един от треньорите споделя за свой „ученик“, който, ден след приятелски разговор, споделил, че преди играта е бил на прага на самоубийство. „Никога не знаеш през какво преминават хората. Някои хора не искат да бъдат най-добрите в света, просто искат да поиграят и общуват“.