Рекорд в преноса на данни: 319 терабита в секунда

Японски изследователи постигнаха нов рекорд в скоростта на предаване на данни
(снимка: NICT)

Световният рекорд за най-висока интернет скорост бе напълно разбит, след като японски инженери демонстрираха предаване на данни с 319 терабита в секунда (Tb/s) чрез оптични влакна. Рекордът е поставен на повече от 3000 км разстояние и технологията е съвместима със съществуващата кабелна инфраструктура.

Трудно е да се опише колко невероятно бърза е тази скорост на предаване на данни. Това е почти два пъти спрямо предишния рекорд от 178 Tb/s, поставен преди по-малко от година, отбелязва NewAtlas. Без съмнение подобна скорост на пренос не е замислена за осигуряване на домашен интернет, а за далеч по-значими приложения.

Пробивът на учените от Националния институт по информационни и комуникационни технологии (NICT) е постигнат с помощта на съществуваща оптична инфраструктура с добавени в нея по-модерни технологии. Като начало са използвани четири „ядра” – стъклени тръби във влакната, които носят данните – вместо стандартното едноядрено (едножилно) влакно.

Сигналите се разбиват на множество дължини на вълните, предавани едновременно, като се използва техника, наречена мултиплексиране с разделяне на дължината на вълната (WDM). Добавя се рядко използвана трета „лента” за пренос на повече данни и разстоянието се удължава с помощта на различни технологии за оптично усилване.

Част от оптичната предавателна система – секция Раманов усилвател
(снимка: NICT)

Системата стартира с гребенов лазер, който генерира 552 канала при различни дължини на вълните. Тази светлина се пропуска чрез двойна поляризационна модулация, забавяйки някои дължини на вълните, за да създаде различни сигнални последователности. След това всяка от тези сигнални последователности се подава в едно от четирите ядра на оптичното влакно.

Данните изминават около 70 км по оптични влакна, преди да срещнат оптични усилватели, за да поддържат сигнала силен на дълги разстояния. Няколко технологични нововъведения в усилвателите позволяват преноса на разстояние от 3 001 км.

Интересно е, че е, че четирижилното оптично влакно има точно същия диаметър като стандартното едножилно влакно, след като се вземе предвид защитната облицовка. Това означава, че технологията трябва да бъде сравнително лесна за внедряване в съществуващата оптична инфраструктура.