Назряващ проблем на криптовалутите: това са „мръсни” пари

„Копаенето” на криптовалути често става с неефективни изчислителни системи
(снимка: CC0 Public Domain)

През март 2021 година шефът на Tesla Илон Мъск обяви, че неговата автомобилна фирма вече ще приема биткойни като начин на плащане при покупката на коли. По-малко от два месеца по-късно, през май, Мъск заяви, че Tesla вече няма да приема криптовалутата като начин на плащане. Причината, която той посочи, е… изменението на климата.

И макар че мнозина възприемат тези „иди ми – дойди ми” като поредната ексцентрична проява на видния ИТ предприемач, поредицата е показателна за големия проблем на криптовалутите: това са „мръсни пари” – добити са с цената на огромно потребление на енергия. При това енергия от нечисти източници.

Учените от години измерват енергийната интензивност на криптовалутите. Това е въпрос, който досега до голяма степен се игнорира от правителствата, откакто и банките и борсите, се втурнаха към обещаващата индустрия на криптовалутите.

„Само биткойн консумира толкова електроенергия, колкото една средно голяма европейска държава”, казва професор Брайън Луси от Тринити Колидж в Дъблин, цитиран от Financial Times. „Това е зашеметяващо количество електричество. Това е мръсен бизнес. Това е мръсна валута!”

Последното изчисление на „индекса за потребление на електричество” за битокйн, дело на Университета в Кеймбридж, предполага, че добивът на крипто-монетите консумира 133,68 тераватчаса електроенергия на година. Това е повече от електроенергията, консумирана от Швеция през 2020 г. – 131,8 TWh. Ако поставим биткойн сред европейските държави по консумация на електроенергия, то криптовалутата би се наредила на шесто място.

Проблемът засега обещава само да се задълбочава. Цените на криптовалутите растат. Това провокира много хора да „инвестират” в „копаенето” на криптовалути. Всеки използва каквато техника може да си позволи – някои използват стари, неефективни изчислителни системи.

Може да се очаква скоро консумацията на електроенергия от биткойн да достигне около 500 TWh годишно. На повечето места електричеството, което се използва за целта, не е „чисто”. То се добива от въглищни електроцентрали. А тяхното функциониране означава опустошение: разорана и безплодна земя, съсипани екосистеми, прогонени цели села, както и гъсти и отровни пушеци, изпълващи въздуха с отрови.

Икономическите власти започват да обръщат внимание. Европейската централна банка наскоро определи „прекомерния въглероден отпечатък” на криптоактивите като „основание за безпокойство”. В документ по-рано този месец италианската централна банка заяви, че платежната система на еврозоната Tips е имала въглероден отпечатък 40 000 пъти по-малък от този на биткойн през 2019 г.

Естествено, всички тези цифри и статистики могат да бъдат критикувани. Специалистите са наясно, че „има множество нюанси на сивото” в картината. Тук-там в енергийния микс попада и електричество от възобновяеми източници. Независимо от това проблемът си остава сериозен.

По-зелени криптовалути

Опитите за създаване на по-поносими от екологична гледна точка криптовалути са едва в зората си. През юли тази година компанията Greenidge Generation от Ню Йорк се прочу с това, че превърна бивша въглищна електроцентрала в мина за биткойни, работеща на газ. В „мината” на Greenidge Generation има 10 000 компютъра за „копаене” на криптовалути, грижливо подредени в „ракове” (шкафове за техника), а от другата страна газови турбини бълват електричество за изчислителните системи.

Greenidge Generation Holdings планира да стане публична по-късно тази година. Тя заяви, че очаква да стане „единствената публично регистрирана компания за копаене на биткойни в САЩ със собствен източник на енергия”. Фирмата се гордее, че се оттегля от въглищата и даже планира да закупи повече електроцентрали и значително да разшири дейността си.

Еко-активистите не са очаровани. Те роптаят, че щом се горят изкопаеми горива за добиване на криптовалутите, няма как да се говори за „зелени” виртуални пари и дори настояват регулаторите да озаптят този и други подобни проекти.

Експертите са на мнение, че по-зелена версия на криптовалутите като цяло е възможна – поне на теория. Или може би само на теория. Кодът на биткойн може да премине към по-малко енергоемък консенсусен механизъм. Но тогава, всеки „миньор” ще трябва да премине към новата система. Трудно е да си представим цялата биткойн общност, която е раздирана от разногласия, да подкрепи такъв план.

Други идеи, като етикетирането на отделни „монети” като чисти или мръсни в зависимост от енергията, използвана за тяхното „копаене”, също биха били трудни за проверка.

Криптопари 1.0

„Биткойн може да бъде първата, неефективна версия на една нова, разтърсваща технология”, казва д-р Лариса Яровая, преподавател в Университета в Саутхемптън. „Тя трябва да умре за общото благо на планетата и да бъде заменена от нов модел”.

Яровая, бивша руска параолимпийска плувкиня, често отправя критики към анализа и мотивацията на привържениците на биткойн, които недоволстват от нейната позиция. Тя обаче е невъзмутима. „Това е здрав разум”, казва рускинята. „[Потреблението на енергия] не се оправдава с високата цена на биткойн. Това е спекулативен актив. Това не създава значителна заетост. Не се използва масово за транзакции”.

Навярно визията на Яровая може да се окаже сериозна, ако бъде подкрепена от големите имена, устремили се към света на крипто-парите. Интерес към тези нови инструменти проявяват почти всички национални централни банки, както и големи имена от сферата на консултантските и финансовите услуги, като например Visa и инвестиционните гиганти Goldman Sachs и Morgan Stanley. Засега обаче те си мълчат по въпроса за екологичното въздействие на криптовалутите и нуждата да бъдат „екологизирани”.

Е, това надали може да продължи дълго. ООН се е заела да търси начини, по които може да измени тенденциите при криптовалутите в посока намаляване на енергийната им консумация. Организацията подкрепя инициативата „Crypto Climate Accord”, ръководена от института Rocky Mountain, която не цели да забави иновациите в цифровите финанси, а да гарантира, че бъдещите проекти, базирани на блокчейн, ще консумират по-малко енергия.