Учени записаха какво се случва с мозъка на умиращ

Преди смъртта мозъкът може да проиграва някои от най-хубавите моменти от живота
(снимка: CC0 Public Domain)

„Целият ми живот мина пред очите ми като на кинолента” – това е фраза, която често чуваме по отношение на преживявания близо до смъртта. Може би пък има истина в нея? Учени записаха активността на мозъка на умиращ човек за първи път, разкривайки модели на мозъчни вълни, характерни за процеси като сънуване и припомняне.

Изследването не е било специално предназначено да измерва мозъчната активност по време на смъртта – находката е по-скоро случайност. Изследователите непрекъснато наблюдавали мозъчните вълни при 87-годишен пациент с епилепсия, използвайки ЕЕГ, за да следят за припадъци. По време на лечението обаче пациентът внезапно получил сърдечен удар и починал.

Така апаратурата записала мозъчната активност около момента на смъртта. Учените се фокусирали върху 30-те секунди преди и след момента на спирането на сърцето. Те открили повишена активност на специфичен вид мозъчни вълни, известни като гама-осцилации. Те участват в процеси като сънуване, медитация и извличане на паметта. Записът е първи по рода си и хвърля светлина върху това, което човек може да изживее в последните си мигове.

„Чрез генериране на трептения, участващи в извличането на паметта, мозъкът може да възпроизведе последно припомняне на важни житейски събития точно преди да умрем”, казва д-р Аджмал Земар, водещ автор на изследването, цитиран от NewAtlas. Според него, това е процесът, описван като „да видиш целия си живот на кинолента”, когато човек е в състояние, близко до смъртта.

„Тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът. Те поставят важни последващи въпроси като тези, свързани с момента на даряването на органи”, допълва ученият.

Наблюденията показват, че мозъкът е способен на координирана дейност дори след като кръвта спре да тече през него. Подобни промени в гама-вълните около момента на смъртта са били наблюдавани по-рано при плъхове. Но настоящият случай е първият, когато подобна активност е установена при хора.

Разбира се, на резултатите трябва да се гледа с известно внимание, подчертаха от екипа: данните се базират на единичен случай и трябва да се вземе предвид, че мозъкът на пациента е имал особености, свързани с епилепсията.

„Нещо, което можем да научим от това изследване: въпреки че нашите близки са със затворени очи и са готови да ни оставят, мозъкът им може да проиграва някои от най-хубавите моменти, които са преживели в живота си”, казва Земар.

Коментар