Повечето фамилни бизнеси планират увеличение на служителите, сочи проучване
(снимка: CC0 Public Domain)
Фирмите в България, които се самоопределят като фамилен бизнес, представляват около 25% от всички активни предприятия в страната, по данни на Националния статистически институт към края на 2020 г. Повечето семейни компании са създадени през 90-те години на 20-ти век и вече се управляват активно от второ поколение собственици, чиято възраст е близка до тази на бизнесите.
Дългосрочната перспектива за управление е ключовият фактор за успеха на фамилните компании, според ¾ от собствениците на фамилен бизнес у нас, анкетирани в проучване на EY Bulgaria. Предприемчивостта и адаптивността на основателите, както и дългогодишният фокус върху високото качество на продуктите са следващите по важност критерии, които определят успеха на семейните компании.
100% от участниците в проучването споделят твърдението, че е престижно да бъдеш част от фамилен бизнес. Във фамилните бизнеси са ангажирани между 3 и 5 души от всяка фамилия, сочи изследването, което обхваща първо и второ поколение собственици на семейни бизнеси от различни индустрии.
„У нас вече има много успешни примери за семейни бизнеси, преминали през различни кризи и превърнали се в пазарни лидери. Именно семейният бизнес може бъде гръбнак на българската икономика в дългосрочен план”, коментира Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки” в EY Bulgaria.
„На база на опита ни мога да споделя, че каквито и бизнес възможности да имат и каквито и бизнес предложения да получават, фамилните компании винаги се стремят да запазят основния бизнес и собствеността в рамките на семейството”, допълни Николаева. Това дава на българската икономика едно ядро от устойчиви бизнеси, които в повечето случаи винаги остават българска собственост с добре изградени взаимоотношения с местните общности.
83% от анкетираните в проучването отричат вероятността семейството да продаде основната работеща компания, но едновременно с това 2/3 от тях споделят, че в бъдеще биха потърсили партньор, за да доразвият бизнеса си. Само 17% смятат, че има голяма вероятност семейството да направи основната компания публична при следващото поколение собственици.
Наблюденията показват, че създадените като семеен бизнес компании много често запазват управлението на бизнеса в рамките на семейството. Интересен факт обаче е, че в повечето от тях липсва ясна „семейна конституция”, която да показва как бизнесът ще се управлява напред във времето.
75% от бизнесите признават, че членовете от семейството и следващото поколение не са напълно подготвени за приемственост, но вече се водят първоначални разговори за това във фамилията. Останалите 25% са на мнение, че са подготвени до известна степен, като разчитат на съдействието и на външни съветници.
Безспорно най-важното умение и качество за включване на по-младото поколение в семейния бизнес е лидерството. То е посочено от всеки 9 от 10 участници в проучването. Запазването на семейните ценности е изтъкнато от 82%, а стратегията за развитие, управленските умения и предприемачески дух се нареждат непосредствено след това в класацията.
Разрастването на бизнеса в България и все по-активно присъствие на международни пазари вървят ръка за ръка в бизнес целите на семейните компании у нас. 73% от участниците в проучването споделят, че те вече оперират извън границите на страната.
Въпреки предизвикателната икономическа среда, семейните компании са оптимисти по отношение на развитието на бизнеса им и очакват в следващите 12 месеца ръст в приходите им и броя на служителите. В краткосрочен 3-годишен план те планират инвестиции в проучване и развитие на нови продукти и услуги, производствен капацитет и човешки капитал.
За подобряване на ефективността на компаниите през последните години собствениците са въвели подобрения в процесите за управление, включително и дигитализация. Другата основна инвестиция е била насочена към политики за задържане на служителите и започване на работа с повече външни консултанти.
Като най-голямо предизвикателство за развитието на бизнеса и катализатор на значителни промени на първо място е недостигът на квалифициран персонал (91%) и нарастващите разходи за заплати и суровини – 73%.
Covid-19 пандемията се е отразила в различна степен на фамилните бизнеси, спрямо сферата, в която оперират. Сходни са обаче предприетите от тях мерки за справяне със ситуацията, които споделят 2/3 от компаниите – адаптиране на финансовите планове и повишаване на фокуса върху културата на солидарност и съпричастност в организацията.