Бизнесът показа гъвкавост при организация на работата, реагира бързо на променената среда и ускори процесите на дигитализация и всичко това ще носи ползи в дългосрочен план. Около това мнение се обединиха мениджъри на някои от най-големите компании, които участваха в дигитално събитие, организирано от Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ).
При такъв дълбок спад на икономиката известни перманентни загуби са неизбежни, но те ще са концентрирани в малък на брой сектори. Българската икономика има потенциала да излезе от кризата дори по-силна, смятат мениджърите.
„Повечето индустрии са изправени пред сериозни предизвикателства заради пандемията от коронавирус, която продължава да ескалира. Тя подейства като катализатор да се предприемат стъпки, които по някакви причини бяха отлагани от години. Пример за това е ускореното въвеждане на цифрови услуги и платформи в много от браншовете, за да се нагодят към новите реалности и променените навици на потребителите”, заяви д-р инж. Боряна Манолова, председател на Управителния съвет на СЖББ и главен изпълнителен директор на Siemens България и Северна Македония.
Икономическите последици от втората вълна на пандемията ще зависят от три неща, според главния икономист на УниКредит Булбанк – Кристофор Павлов. „На първо място, ще зависят от мерките за ограничаване разпространението на заразата. Страните, които успеят да ограничат Covid-19 с носене на маски, тестове и изолация, ще преживеят по-малък спад на икономическата активност. Тези, които не могат да ограничат разпространението на заразата с мерки, които са с ниска социално-икономическа цена, ще трябва да прибягнат до „по-скъпи” мерки, като забрани за публични събирания и налагане на карантина (частична или цялостна), които ще доведат до по-голям спад в икономическата активност”, каза той.
На второ място, според Павлов, последиците от втората вълна ще зависят от големината и важността за икономиката на най-засегнатите сектори, каквито са туризмът и транспортът. На трето място, последиците за икономиката от втората вълна на пандемията ще зависят от наличието на фискална възможност да се компенсира загубата на доход, като тук Павлов определи позицията на България като „много силна”.
„Благодарение на дигитализацията, напредъкът в научните открития става по-бързо от всякога”, коментира Зоя Паунова, изпълнителен директор на „АстраЗенека България”, която представи фармацевтичната индустрия по време на дискусията. Също така, благодарение на споделения опит разрешаването на кризата ще се случи по-бързо от планираното, добави тя.
Симеон Стойчев, вицепрезидент „ИТ операции” на Progress и представител на компаниите, които изграждат инфраструктурата на дигиталния свят, подчерта, че „в България има ИТ специалисти на световно ниво, които допринасят за развитието на дигитализацията.
Повечето мениджъри бяха оптимисти, че чрез устойчиви партньорства, поставяне на клиентите и служителите в центъра на дейността и дигитализация българският бизнес не само ще възвърне, а и ще надвиши нивата си преди здравната криза на 2020 г.
която представи фармацевтичната индустрия по време на дискусията. Също така, благодарение на споделения опит разрешаването на кризата ще се случи по-бързо от планираното, добави тя.
Ама то има планирано разрешаване на кризата ли?
Ми кажете за кога е планирано та целия свят да си знае, да си направи планове?
Уил Гомперц, пишейки на уебсайта на Би Би Си на 30 май 2020 г., заяви …
Аха, е щом Уил Гомперц го заявил, веднага повярвах.
Уил Гомперц, пишейки на уебсайта на Би Би Си на 30 май 2020 г., заяви, че „The Machine Stops не е просто предсказване, а челюстно, смайващо точно описание на заключения живот през 2020 г. “
Ами то убаво да се чете, ама ако почнеш много да се вживяваш и моа да вземеш да изплескаш. Същото и за ТВ-то.
Че при толкова филми и книги … милиони сумарно …
Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години
Първият му роман, „И ангелите не смеят да пристъпят“, е публикуван през 1905 г. Следват още няколко.
1 ноември 1909 г. Едуард Mорган Форстър публикува своя смразяващ разказ „Машината спира“, разказващ за едно футуристично и информационно-ориентирано общество.
В него авторът говори за нашите далечни потомци: те живеят в уединени килии в подземни градове и почти не излизат от тях.
Глобалната Машина е онази, която се грижи за неща като храна, дрехи и подслон.
Затова пък могат в един само миг да установят телевизионен контакт с който и да било човек на Земята, където и да се намира той.
„Машината спира“ излиза в ноемврийският брой на The Oxford and Cambridge Review. Произведението е над 12 хил. думи.
Често е наричано дълъг къс разказ, друг път – роман.
Форстър не е бил възприеман за фантаст.