Крипто-сривът: добре, че не бях там

Катастрофата на криптовалутите напомня на нещо познато – спукването на дотком балона (снимка: CC0 Public Domain)

„Горещите телефонни линии за подкрепа за хора с мисли за самоубийство са претоварени,“ пишеше в една от новините около срива на критовалутите. Нищо чудно. Вече няколко месеца в различни публикации и анализи за виртуалните монети се срещат твърденията, че някои хора са вложили „спестяванията на живота си“ в криптопари. „Глупаци! Така е, като си хвърлят парите за имагинерни активи,“ пишат други.

Ситуацията напомня на нещо познато. През 1995 година една фирма на име Nescape излиза на фондовата борса в САЩ и нейните акции от 28 долара удвояват цената си още същия ден. До края на годината поскъпват до 174 долара, а през 1999 година фирмата е купена за 10 милиарда долара. Нарояват се хиляди други фирми за уеб-разработки. Развиват модерния бизнес, привличат клиенти, поглъщат инвестиции. А после изведнъж… Пазарът катастрофира. Хиляди фирми изчезват, а с тях и парите на инвеститорите им.

Странно усещане добива човек, когато гледа подобни пикове и спадове и си мисли, че може би е изтървал уникалната възможност на живота си – да стане богат без грам усилие. Днес лузърите, които са пропуснали да яхнат модерната тенденция, отново тихо стоят на брега и гледат с далекоглед към морето – дали корабът ще потъне или ще се задържи на водата?!

Неволно в главата бръмва въпросът „ами ако бях там?“ После за миг се стрелва и отговорът. „Добре, че не бях там“.

Може би ще си отдъхнем с нещо средно между „жалко“ и „ура“, защото сме изписали и изчели хиляди статии на хартия и в интернет за онова, което се случи с уеб-компаниите през 1999 и след това. Живеем с „глупостта“ си и не се мятаме решително на новата обещаваща технология, защото вече сме видели този „скам“, да, същия – обвит в светлините и омаята на ултра-модерната технология и опияняващото убеждение, че инвестицията в перспективното ново чудо е мъдро и далновидно решение на будни млади умове, които старците не могат да проумеят.

Народът е казал да не отиваш с голяма кошница на прехвалени ягоди. Но всяко следващо поколение учи този урок по различен начин, с различни „ягоди“, кажи-речи през равни интервали от време.

За добро или за лошо всяка катастрофа от този вид не остава изолирана като някакво явление, капсулирано в собствена обвивка. То се отразява и на другите сфери от обществения, финансовия, икономическия живот, побутва ги като вълнение от сблъсъка на оня кораб там, навътре в морето.

Покрай краха на криптопарите сега и NFT загубиха своята привлекателност. Навярно това ще се отрази на всички, които са се обвързали с технологията по някакъв начин, например хората от света на музиката и изкуствата, може би и спорта. Някои, които са разчитали да изплуват нагоре с новата лодка, няма да изплуват, а други ще чакат повече, отколкото имат търпение.

Всичко това за някого ще е болезнено, но пък може би ще ни подейства отрезвяващо. Технологията на блокчейна всъщност няма да изчезне, да се стопи, да загуби стойност. Бизнесът вече я припозна като ценен инструмент – за гарантиране на веригите на доставки, за осигуряване на така желаната проследимост на всеки продукт и всеки компонент – нещо, което е фундаментално за хранително-вкусовия бранш, например, но вече е почти толкова значимо и за всички останали производства. Така че технологията няма да бъде загърбена, няма да изчезне.

Но със сигурност ще преосмислим начина, по който инвестираме в нея. Ще изтрезнеем от еуфоричното купуване на „виртуални активи“ и ще впрегнем изчислителните ядра и електроцентралите за нещо, което генерира реална стойност. Ще се простим с въпроса дали не изтървахме уникалната възможност на живота си – да забогатеем с няколко клика.

И така докъм 2040 г.