През по-голямата част от последното десетилетие технологичните компании обсипваха корпоративните си служители с тлъсти заплати и щедри бонуси, за да привлекат и задържат талантите в свръхконкурентната среда, в която работят. Тази динамика се ускори през последните няколко години, особено около пандемията и последвалия бум на технологични продукти и услуги. Но дали ще продължи?
„Наемането… надмина всякакви граници. Фирмите се втурнаха да плащат заплати, които вероятно бяха твърде високи или направо извън всякакви лимити. Нерядко компаниите биха наели четирима или петима души за търговска позиция, за която в действителност са нужни само двама“, казва Бил Макхарг, основател на фирма за подбор на персонал на име Talent House.
Сега изглежда, че ситуацията започна да се охлажда. Технологичната индустрия и икономиката като цяло са засегнати от „перфектната буря“ – инфлация, свиване на потреблението, страхове от рецесия и, заедно с всичко това, конфликт между Русия и Украйна. Редица технологични компании, които наемаха агресивно, каскадно обявиха съкращения през последните няколко седмици. Много други също се насочват към намаляване на разходите. Като част от мерките те планират да забавят или да спрат наемането на нови служители.
„Няма да наемат толкова много хора. Ще правят много по-надлежна проверка [на кандидатите]. Процесът на интервюто ще отнема много повече време, а [компенсацията] ще стане малко по-мека“, убеден е Макхарг, чиято фирма работи основно със стартиращи компании в ранен етап. „Мисля, че се връщаме към някои реалистични числа“, добавя той, описвайки текущото охлаждане като завръщане към нивата от преди пандемията. „Корекцията рано или късно щеше да се случи. Трябваше да се случи. Сега просто не знаем колко дълго ще продължи.“
За някои служители на технически позиции това може да означава тежък удар – не само от гледна точка на това колко колко лесно могат да си осигурят желана високоплатена работа, но колко лостове имат за влияние върху ръководството, за да настояват за специфични условия на работното място.
Опитните старши инженери в големите технологични компании може би все още имат надмощие на пазара на труда. Но като цяло спадът навярно ще послужи за „проверка на реалността“ за технологичните служители, свикнали да получават всичко, което искат, независимо дали става въпрос за офис-бонуси или за правото да работят както и където искат.
По време на технологичния бум през последното десетилетие „конкуренцията за служители създаде сред технологичните компании куп преживявания/очаквания в стила на Дисни“, написа в скорошен коментар в Twitter видният рисков инвеститор от Силициевата долина Бил Гърли, ранен инвеститор в Uber. „За служителите, които добре познават този свят, идеята за съкращения или намаляване на разходите (или да бъдат поканени да дойдат в офиса) е направо ерес“, добави той.
Сега шефовете на някои от най-големите технологични компании започват да възприемат по-строг подход. Това предполага, че служителите трябва или да се дисциплинират, или да напуснат. Навярно намерението зад подобно поведение е да се насърчи съкращаването на тези, които прекаляват с претенциите.
„Реално погледнато, вероятно има куп хора в компанията, които не трябва да са тук“, написа наскоро изпълнителният директор на Meta Марк Зукърбърг в сесия с въпроси и отговори до служителите. „Част от надеждата ми е, че като повиша очакванията и имам по-агресивни цели, и просто малко засилвам жегата, някои от вас може да решат, че това място не е за тях и да преценят сами да напуснат. Този доброволен избор е приемлив за мен“, каза още шефът.
Главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск също постави ултиматум миналия месец. Той поиска работниците, които не стоят в офиса поне 40 часа седмично, да напуснат компанията. Това е рязък обрат спрямо политиките на повечето технологични компании, включително и Twitter, която Мъск в момента се чуди дали да придобие или не.
Но ръстът на активизма сред работниците, стимулиран от пандемията, и желанието на служителите да защитават своите интереси – включително нивото на комфорт, когато са отново в офиса – може да не позволи толкова лесно обръщане на тенденциите, според Уай-Вон Хътчинсън, основател на консултантската фирма ReadySet. „Търсенето на работници в областта на технологиите и знанията все още е глобално и все още има недостиг“, каза Хътчинсън. „Така че мисля, че работниците, които не искат да се върнат в тази среда, няма да го направят.“
Всъщност, като се погледне цялата технологична индустрия, спадът може да доведе до по-благоприятен климат за технологичните служители, които се борят за правото да работят от разстояние, според Никълъс Блум, професор по икономика в Станфордския университет. Неговото изследване се фокусира върху проблемите на управлението на работното място.
„За някои индустрии като банкирането, рецесията ще даде на ръководството повече лостове, за да принуди служителите да се върнат в офиса. Технологиите изглежда вървят в друга посока. В момента повечето технологични фирми дават на служителите приблизително това, което искат – което е около два дни в седмицата работа в офиса“, казва Блум.
В същото време преминаването към дистанционна работа може да се окаже нож с две остриета за много американски технологични служители, особено на места като Силициевата долина, заради възможността компаниите да използват това като аргумент за допълнително намаляване на разходите.
„Навлизаме в рецесия. Технологичните фирми ще затегнат коланите, като съкратят офис пространството и ще наемат по-евтини работници извън големите градове и в чужбина“, казва Блум. Той споменава страни като Индия и Мексико като дестинации за „изнесени работни места“.
В тон с това има още една тенденция – фирмите все по-често предпочитат да наемат изпълнители, вместо да ангажират постоянни служители, отбелязва Харли Липман, главен изпълнителен директор на фирмата за технологичен персонал Genesis10. Причината е в гъвкавостта, която този подход предоставя на компаниите. „Работата все пак трябва да се свърши“, каза той.
На фона на всичко това в крайна сметка става видно, че ИКТ служителите ще трябва да се подготвят за значителна корекция на курса в своята индустрия.