AI вещае края на изкуството такова, каквото го познаваме

Изкуственият разум е способен да твори, възпроизвеждайки стила на конкретен художник само за секунди (снимка: CC0 Public Domain)

Революциите в изкуството не са нищо ново, но тази, според някои, може да е „терминална“. Намесата на изкуствения разум вече преобръща представите за творчество – в музиката, в изобразителното изкуство.

„Изкуството е мъртво, друже“, казва Джейсън М. Алън пред New York Times. Алън е победител в конкурса на Панаира на изкуствата в щата Колорадо в категорията „нови дигитални творци“. Неговият шедьовър „Théâtre D’Opera Spatial“ е нарисуван с помощта на Midjourney – система с изкуствен интелект, която позволява изображенията да бъдат създавани чрез простото въвеждане на няколко текстови фрази – например „астронавт, яздещ кон“.

Много художници са бесни, но Алън не се трогва. „Свършено е. AI победи. Хората загубиха“, казва той пред вестника. Алън може и да е спечелил едва 300 долара награда, новината за творбата му обикаля света и това струва повече от която и да е парична награда.

Някои художници се боят, че новата порода AI генератор на изображения може да открадне работата им и да се възползва от годините, прекарани в учене на техния занаят. „Това нещо иска да изземе нашите работни места. По същество това е анти-творец“, написа художникът Ар Джей Палмър, който рисува за филми и видеоигри, в публикация в Twitter. Тя е събрала над 25 000 харесвания.

Ар Джей говори и за това колко добре творбите, създадени от AI, имитират живите художници. В един случай, който творецът е изследвал, AI дори се опитал да възпроизведе подпис на художник. Резултатът от творчеството на AI системите е впечатляващ, но те са изградени върху работата на стотици хиляди творци от плът и кръв – алгоритмите са обучени на база милиони изображения, създадени от реални художници.

Stable Diffusion, наскоро пуснат генератор на изображения с изкуствен интелект с отворен код, се учи от компресиран файл от „100 000 гигабайта изображения“, извлечени от интернет, казва неговият основател Емад Мостаке. Той е компютърен изследовател с опит в технологиите и финансите.

Мостаке разглежда Stable Diffusion като „генеративна търсачка“. „Докато търсенето на изображения в Google ви показва картини, които вече съществуват, Stable Diffusion ви показва всичко, което можете да си представите,“ казва ученият.

Творците винаги са се учили от другите – и са били повлиявани от тях. Но, според Палмър, AI не просто намират вдъхновение в работата на други художници. „Това е пряка кражба на тяхната същност“.

При това алгоритмите са и много ефективни. AI може да възпроизведе нечии стил за секунди. „В момента, ако някой художник иска да копира моя стил, може да прекара цяла седмица, опитвайки се да го възпроизведе“, казва Палмър. „Говорим за един човек, който прекарва една седмица, за да създаде едно нещо. С тази машина можете да произвеждате стотици творби в моя стил всяка седмица“.

Но Мостаке не се притеснява, че AI ще остави артистите без работа – според него, проектът е инструмент като софтуера за електронни таблици на Microsoft Excel, който „не е оставил счетоводителите без работа“, въпреки огромните си възможности.

За бъдещите художници той казва, че не бива да се боят от развитието на новия инструмент, а напротив – да се възползват от него, да търсят начин да правят пари от него. „Това е сектор, който ще се разраства значително. Правете пари от този сектор! Ако искате да правите пари, ще бъде много по-забавно“.

И да, вече има художници, които използват AI изкуство за вдъхновение и за печелене на пари. OpenAI казват, че тяхната DALL-E AI система се използва от повече от 3000 артисти от повече от 118 страни. Има дори графични романи, направени с помощта на AI. Авторът на един такъв роман нарича технологията „сътрудник, който може да Ви развълнува и изненада в творческия процес“.

Отвъд гнева на някои художниците и ентусиазма на други, отчаянието и амбициите за пари, има и други предизвикателства: експертите казват, че правните предизвикателства може да са трудни за справяне. Професор Лайънъл Бентли, директор на Центъра за интелектуална собственост и информационно право в Кеймбриджкия университет, смята, че (поне в Обединеното кралство) „ използването на стила на някой друг [творец] не е нарушение на авторските права“.

Ако има спор, живият художник „ще трябва да покаже, че продукцията на AI е възпроизвела значителна част от първоначалния му творчески израз в конкретно произведение на изкуството, използвано за обучение на AI“. Но дори когато това е възможно, колко ли творци ще имат средствата да водят такива правни битки?

Обществото за авторско право на дизайнерите и художниците (DACS), което събира плащания от името на художници за използването на техните изображения, е разтревожено. Неговият ръководител Рийма Селхи смята, че препитанието на артистите е застрашено от новата тенденция.

DACS не е против използването на AI в изкуството, но е важно художниците, чиято работа се използва от системите за AI изображения, за да правят пари, да бъдат справедливо възнаградени и да имат контрол върху това как се използват произведенията им. Също така е необходимо да има гаранции, че художниците могат да откажат използването на техни произведения в обучението на алгоритмите и последващото творчество.

Тук се оформя още един голям юридически възел. Художниците трябва да могат да предявят иск за нарушаване на авторски права, ако дадено изображение е извадено от интернет, за да бъде използвано за обучение на AI. Но подобен иск е труден за доказване и може лесно да се провали.

Творците се притесняват още, че компаниите, разработващи системи с изкуствен интелект, имат огромни финансови и технологични ресурси и могат да злоупотребяват с тях.