Защо някои хора „бият камбаната“ в ИТ сектора

Експерти: да си работодател и да не слушаш служителите си е толкова опасно, колкото и да не слушаш клиентите (снимка: CC0 Public Domain)

Те напускат, а след това се появяват в публичното пространство и правят скандални разкрития за фирмата, в която са работили доскоро. Осветляват порочни практики, крити старателно от външния свят, при това в някои от най-влиятелните технологични компании на света. Те „бият камбаната“ за промяна. Какво значи това?

В англоезичния свят ги наричат „whistleblowers“ – хора, които надуват сирената, за да вдигнат тревога. Те не напускат работното си място тихо и кротко като повечето хора. Искат да пробудят света, да пробудят поне индустрията, в която работят, искат да променят нещо, което намират за дълбоко нередно. И това е ситуация, която всички ръководители на технологични бизнеси трябва да имат предвид, казват група анализатори на Forrester в блог-публикация на фирмата.

Нажеженият пазар на труда за професионалисти в областта на сигурността, рискът и неприкосновеността на личния живот, съчетани с трудностите при набирането на служители, създават уникална възможност за техническите ръководители, казва квартетът от Forrester – Сара М. Уотсън, Джеф Полард, Али Мелън и Ала Валенте. „Това уникално стечение на обстоятелствата предоставя възможност на технологичните лидери да превърнат в свое предимство дигиталната етика, подобренията в сигурността, инициативите за доверие“, пишат те.

Много технологични фирми са разработили програми за отговорно и етично поведение, особено когато става дума за изкуствен интелект. Някои даже си имат „борд по етика на ИИ“ или подобен вътрешен съвет. Но тези мерки са полумерки и са опит за саморегулиране, които не всякога се приемат за чиста монета.

„Много технологични компании поставят на първо място ценностите и етиката“, каза старши анализаторът Мелън. „Но когато не изпълнят своите обещания – особено спрямо клиентски данни – клиентите разбират това и губят доверие в тях“.

Клиентите не са единствените, които обръщат внимание. „Това отблъсква таланта, който иска да работи в определена фирма, ако даденото лице знае, че може да бъде уволнено, защото говори открито за етиката и ценностите“, казва Мелън.

Отговорност и етика в бизнеса

Когато фирмите казват, че разработват технологиите отговорно, това привлича таланти, които вярват в дадените ценности, отбелязват авторите на блога. „Служителите вземат решения за това къде да работят въз основа на… набор от ценности и необходимост да се чувстват свързани с визията и целите на евентуалния работодател“, казва Лиз Милър, вицепрезидент и главен анализатор в Constellation Research.

Когато екипите по подбор на персонал избират хора с идеали, които държат на почтеността, получават точно това – хора с идеали и почтеност, разсъждават авторите на блога. Съответно ако бизнесът погазва идеалите и се държи непочтено, това се оказва предателство за тези хора – те не просто не са съгласни, а открито се бунтуват.

„Днешните служители държат на неща като мисията, визията и ценностите на своя работодател“, отбеляза Милър. „Ако прекъснете тази верига на стойността, вие го правите на свой собствен риск. Те ще се откажат от работата при вас, което е оперативна загуба и щета. Ала наред с това съществува и възможността тяхното разочарование да се разлее из социалните медии и дигиталните канали“.

Анализаторите са единодушни: да си работодател и да не слушаш служителите си е толкова опасно, колкото и да не слушаш клиентите.

Авторите на блога отбелязват, че щетите за организация, за която някой „бие камбаната“, са голямо самонараняване. Обичайно такива служители отчаяно се опитват да променят нещата в своите компании, като първо отиват в ръководството с опасенията си – много преди въпросните опасения да изплуват в общественото пространство и да станат заглавия по медиите, пишат блогърите от Forrester. Най-лошото, което работодателят може да направи, е да не се съобрази с такива хора – да ги игнорира и да ги отстрани от работа.

Бизнес-целите винаги са номер 1

Повечето големи ИТ корпорации са родени в САЩ и политиката и поведението им са определени от правилата на играта в „корпоративна Америка“. Затова не е рядкост явлението „етично изпиране“ (подобно на „зелено изпиране“ – мерки, които се предприемат повече като изграждане на външен имидж, отколкото заради реално отговорно поведение). Това не е изненада, посочва Джон Бамбенек, главен експерти в Netenrich, фирма за подбор на таланти от висшия управленски състав.

„В основата си бизнес-етиката изисква от ръководителите да максимизират печалбата за акционерите, като правят пари“, обяснява експертът. „Докато някой не преработи изискванията към лидерите – чрез регулации или промяна в съдебната практика – топ-мениджърите ще продължат по сегашния си път“.

Това е причината за наличието на много неетични практики – и за появата на много служители, които „бият камбаната“. Разкриването на нередни практики се насърчава в САЩ и местната комисия по ценни книжа нерядко подкрепя лицата, които помагат за разкриване на нередностите. Авторите на блога посочват, че от 2012 г. насам комисията е възнаградила 278 лица, подаващи сигнали за нередности, с 1,3 милиона долара.

Успоредно с това организациите на технологичните работници финансират разкриващите действия и предлагат съвети и подкрепа за онези, които „бият камбаната“. Благодарение на подобни мерки някои служители имат смелостта да говорят публично така, както екс-работничката на Facebook Франсис Хауген пред Конгреса и бившият служител на Twitter Пейтър „Мъдж“ Затко.

Тихо напускане или „биене на камбаната“

Да искаш фирмата, в която работиш, да следва ценностите, които първоначално е заявила и които следваш, е съвсем нормално. Когато това не се случва, служителите са разочаровани.

Бамбенек обаче твърди, че повечето служители ще напуснат тихо, вместо да се изправят пред последствията от подаването на сигнали. „Защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, не е много ефективна“, твърди той. „Работодателите не могат директно да си отмъстят, но могат да го направят тихо – с течение на времето“. По един или друг начин тези, които си тръгват с шумно недоволство, може скоро да установят, че морето от възможности за нова работа пред тях внезапно пресъхва.

Така нареченото тихо напускане е безопасен начин служителите да се измъкнат от корпоративната среда, която им създава етични притеснения, без професионалното въздействие – без пресъхването на морето от кариерни възможности. Затова много хора предпочитат да си тръгнат тихо. Така не застрашават кариерата си, не си създават риск от загуба на доход и невъзможност да намерят нова работа. Нуждата от сигурност кара повечето хора да мълчат.

„Онези, които се оттеглят публично и правят изявления, са изключение – и то е запазено за професионалисти на върха на кариерата си, които все още имат потенциал да бъдат наети на ключови позиции“, добави той. „Дори повечето професионалисти в средата на кариерата си могат лесно да се окажат в „черен списък“ за подобно поведение. А това означава, че повечето хора ще продължат да предпочитат тихото напускане“.