Разработват технология за хартиени печатни платки

Хартиените платки са подходящи за електронни устройства за еднократна употреба
(снимка: Държавен университет на Ню Йорк в Бингамтън)

Изследователи от американски университет разработиха технология за създаване на хартиени печатни платки. Иновацията може да намери широко приложение в електрониката за еднократна употреба. 

Електрониката винаги е била източник на много отпадъци, включително токсични. Наскоро бяха публикувани резултатите от изследване на екип от Държавния университет на Ню Йорк в Бингамтън, което предлага оригинално решение на проблема – използване на хартиени печатни платки в бъдещата електроника за „еднократна употреба“.

Хартията е широко достъпен, евтин, гъвкав и екологично чист материал, така че е един от най-добрите варианти за разработване на нови видове печатни платки. Ако днес платките се правят от комбинация от фибростъкло, каучук и метали, то новото решение ще позволи създаване на електронни устройства с биоразградими компоненти.

Процесът включва отпечатване на восъчен модел върху хартия, последвано от топлинна обработка, прилагане на специално мастило за създаване на проводящи пътеки, отпечатване на места за функционални елементи и отвори за лазерно рязане, както и комбиниране на слоеве чрез отвори. Очаква се такива платки да бъдат толкова гъвкави, колкото обикновената хартия.

Подобни решения обаче няма да се използват за направата на дънни платки за компютри или за видеокарти – вместо това ще намерят приложение в безжични сензори и други устройства от типа “Интернет на нещата за еднократна употреба” (IoDT). Последните вече се използват за оценка на здравето на пациентите и състоянието на околната среда, за логистично проследяване, наблюдение на храни и хранителни стоки, в системи за доставка и военни решения.

Хартиените платки ще изискват допълнителна опаковка поради тяхната чувствителност към влага. Ако водата е голям проблем за конвенционалната електроника, нейното въздействие е фатално за хартиената електроника.

В същото време, при обработката, такива платки могат буквално да разтворят и филтрират получените течности за повторна употреба или за безопасно изхвърляне.

В своята разработка изследователите са успели да избегнат използването на традиционни електронни компоненти, направени от материали, които трудно се рециклират в нови решения. По-специално, те могат да отпечатват на хартия резистори (от 20 Ω до 285 kΩ), суперкондензатори (до 3,29 uF) и електролитни полеви транзистори.