Колите с автопилот са потенциален мощен източник на въглеродни емисии
(снимка: CC0 Public Domain)
Компютрите, които осигуряват функции на автопилот на превозните средства от следващо поколение, могат да бъдат толкова мощен източник на въглеродни емисии, колкото центровете за данни. Това сочи изследване на учени от Масачузетския технологичен институт (САЩ).
Авторите взимат като отправна точка предположението, че до 2050 година с платформи за автопилот ще бъдат оборудвани 95% от автомобилите, тоест около един милиард превозни средства в света, отбелязва The Register в публикация за резултатите от изследването.
Ако консумацията на енергия от бордовите компютри, необходима за функциите на автопилота, е 840 вата, тогава при средно време на работа от само един час на ден, техният общ принос към въглеродните емисии ще бъде равен на този от центровете за данни през 2018 г. Данните сочат, че през 2018 г. центровете за данни са били отговорни за 0,3% от глобалните въглеродни емисии, или колкото генерира една държава като Аржентина.
Учените разбират, че заключенията им са условни. Самите изчисления не са толкова трудни за извършване, но има значителен фактор на несигурност в първоначалните данни, тъй като става въпрос за технологии, които все още не съществуват. Така например, платформите за автопилот от най-високите нива (4 и 5) са в сферата на изследванията и за основа са взети съществуващите алгоритми на дълбоки невронни мрежи с показатели за изчислителна мощност, необходима за тяхната работа.
В повечето от разглежданите сценарии учените са установили, че средната мощност на бордовия компютър не трябва да надвишава 1,2 kW, а ръстът на енергийната ефективност на електрониката трябва да се ускори – да се удвоява на всеки 1,1 години, а не на всеки 2,8 години, както е сега.
Според изследователите, напълно автономните автомобили няма да излязат скоро по пътищата, така че все още има време да се реши проблемът с бордовите компютри и свързаните с тях въглеродни емисии.
Сред потенциалните начини за повишаване на ефективността, учените отбелязват специална конфигурация на бордовите компютри, която включва специализирани хардуерни компоненти и оборудване с общо предназначение, както и оптимизация на софтуерните алгоритми. И тук е важно да се избягва прекомерното опростяване на системите, за да не се правят компромиси по въпросите на сигурността.
Освен това ще трябва да се оцени приносът на други компоненти, необходими за работата на автопилота – камери и сензори, които изобщо не са взети под внимание в това изследване.
В сегашната ми кола (2017) добавих автомилот преди 3 години – който е един телефон.
Какви 840 вата – объркали сте запетайката.
Когато управлява човек изразходва много повече гориво, отколкото на автопилот.
А колко енергия употребяват тези учени ……?
Нещо много слънчасала статия. Ако пък вярно “учени” са го казали, значи и те са слънчасали.
840 вата са малко над един кон. За двигател от 100 коня, всяка икономия ще доведе до икономия на много повече коне.
Все си мисля, че каквато и да е елктронизация, може да държи ДВГ-тата на такъв оттимум, че човек нищо друго да не прави, само за газ, предавки и спирачки да следи пак не може да докара и наполовина резултатите от автоматиката.
Ако пък се появаят и умни пътища да подсказват, къде има баир или спускане, какъв наклон, има ли нужда се спира на този стоп (за по-малко населени райони), каква е оптималната скорост за даден завой, наспоред времето, теглото и гумите на автомобилЯ и пр. ще доведат разходите до пределния минимум.