Видеата с гледки на бедност и страдание привличат много дарения, но нерядко парите отиват у предприемчиви и здрави млади хора (снимка: CC0 Public Domain)
Нерядко попадаме на видеоклипове в социалните мрежи, които ни натъжават и ни провокират да търсим начин да помогнем. Най-често в тези записи виждаме бедни хора, които оплакват дните си и молят за състрадание. Но не винаги призивите за помощ са „чиста монета“.
Наскоро в индонезийския TikTok станаха популярни серия предавания на живо, показващи жалка гледка. Сцената винаги е една и съща: жени на 50-60 години седят в локва кал и вода, често треперещи; дрехите им са подгизнали, жените периодично се обливат с кофичка с вода, гледайки право в камерата, плачат, бършат сълзите си.
В продължение на часове състрадателните зрители изпращат „монети“ и подаръци, които могат да бъдат обменени за пари, възлизащи на няколкостотин долара за всяко такова излъчване, казва Султан Акхяр – човекът, на когото се приписва „изобретяването“ на серията видеоклипове с жени в калта.
Феноменът, известен като „манди лумпур“ или „кални бани“, придоби печална слава през януари, когато бяха публикувани няколко предавания на живо от село Сетанггор на остров Ломбок – място, по-известно с кътчета за отдих, където туристите могат да сърфират на плажа и да се любуват на бебета морски костенурки. Съдържанието предизвика възмущение от страна на индонезийски служители. Те прибягнаха до оказване на правен натиск и в края на февруари наредиха на TikTok да премахне множество акаунти за „кални бани“.
По-доходно от работата на полето
Видеоклиповете с жалните жени се оказаха част от вълна от целенасочено режисирани филми, т. нар. „порно за бедност“. Чрез тях създателите на видеоклиповете, както и самите участнички, всъщност си докарват добри постъпления.
В интервю за индонезийската медия Detik през януари 55-годишната Инак Мавар, героиня в един видеоклиповете с „кални бани“, каза, че е спечелила почти 600 долара след девет предавания на живо. Посочва още, че предпочита да снима за TikTok пред работата на полето в Ломбок, където тя изкарва по $2 на ден, вършейки тежка работа.
Общностните лидери в Индонезия, които са ужасени от тенденцията, споделят, че се чувстват безсилни да спрат участието на селяните в този вид стриймове – особено ако видеоклиповете се плащат по-добре от изнурителната работа на полето.
„Бедността е основният спусък за това съдържание“, каза Ахмад, член на правителствения екип за развитие в Ломбок (Ахмад носи едно име, както много индонезийци.) „Ниското образование допринася за слабата обществена осведоменост [за онлайн етиката], а туризмът не осигурява достатъчно работни места“.
Клиповете за бедните хора са всъщност доста разнообразни. Освен жените в калните локви могат да се видят бедняци, които ровят сляпо сред банкноти, казвайки, че не знаят стойността на тези пари, или пък хора, които ядат гъсеници.
Човекът, който твърди, че стои зад оригиналните предавания на живо с „кални бани“, е 31-годишният Султан Акхяр, творец от Ломбок. Той е управлявал акаунта заедно със съпругата си. Казва, че първоначално не се е срамувал от успеха на бизнеса си. В изява по индонезийска телевизия през януари Акхяр се похвали, че може да спечели стотици долара за няколко часа предаване на живо и че парите веднага биват споделени с по-възрастните съседи – герои в неговите видеоклипове, които пък печелят около 130 долара на сесия на живо.
В интервюта за медиите авторът дори твърди, че е бил затрупан с искания от възрастни селяни да се появяват в неговите видеоклипове – дотолкова, че трябвало да състави списък, за да могат да се редуват в главните роли.
„Сива зона“ в правилата
Правилата на TikTok са такива, че не забраняват подобен вид съдържание. То не е пряко нарушение на етиката на социалната медия. В тях няма малтретиране, тормоз, явно сексуално съдържание или самонараняване.
Но Анга Правадика Ажи, преподавател по комуникации в университета Айрланга в Сурабая, казва, че тенденцията е своего рода „сива зона“. „В случая с калните бани… съдържанието изглежда все още е в рамките на стандартните граници на модериране, така че TikTok няма основание да предприеме действия срещу видеоклиповете“, каза той.
Освен това не е в интересите на компанията да сваля популярен видеоклип, който не нарушава пряко нейните указания за безопасност, добави той. „Гледането на популярни видеоклипове всъщност е в синхрон с желанието на TikTok да се опита да привлече възможно най-много внимание и интерес… преди най-накрая общественият натиск да принуди TikTok да предприеме нещо“, каза Аджи.
По подобен начин сходно съдържание и в другите социални медии се движи по тънката линия на приемливото и и дърпа фината струна на състрадателността и човечността у широката аудитория. Модерацията трудно може да бъде урегулирана, защото става дума за сложен баланс межди интересите на рекламни клиенти, общественост, правителства.
Щедрост с едно наум
Излъчванията на живо и видеоклиповете, които монетизират страданието и бедността, често приканват зрителите да даряват и на тях трябва да се гледа с едно наум. Не всяко страдание, показано онлайн, е реално – някои просто търсят как да изкопчат пари. Такива видеа са добре режисирани, драматизмът е силен, посланието – трогателно, а предложеният метод за дарение изисква минимално усилие.
Все повече са и хората, които са се „опарили“ от дарения за привидно страдащи бедняци. Разбирайки в какъв капан са попаднали, много от тях се отказват да помагат при каквито и да било обстоятелства.
Затова не бива да е изненадващо, че понякога се случва властите да предупреждават хората да не даряват за дадени каузи. Един пример: разследване на BBC през октомври 2022 г. относно разселени семейства в сирийски лагери, които просят пари чрез подаръци в TikTok, установи, че компанията и свързаните с нея агенции могат да вземат до 70% от сумите, получени чрез дарения.