Законодателството на ЕС натовари големите онлайн платформи с ролята на „пазачи”
(снимка: CC0 Public Domain)
Законодателите на Европейския съюз въведоха нови правила, които ограничават ппазарната власт на големите технологични компании. През септември ЕС ще одобри интернет платформите, обект на новите ограничения в Закона за цифровите пазари (DMA), които ще получат статут на „пазачи”. Условията на новия режим за регулиране на конкуренцията обаче са въведени предварително – сега компаниите трябва да приведат бизнеса си в съответствие с тях.
Някои големи имена като Apple, Amazon, Google, Meta и Microsoft очевидно ще получат статут на „DMA gatekeeper”, отбелязва TechCrunch. Законът прилага фиксиран набор от задължения към така наречените „пазачи”, които отговарят на определени кумулативни критерии.
Първо, те трябва да управляват поне една „основна платформена услуга” – търсачки, социални мрежи, магазини за приложения, определени услуги за обмен на съобщения, виртуални асистенти, уеб браузъри, операционни системи и онлайн посреднически услуги.
Второ, „пазачите” трябва да са достатъчно големи и установени на пазара, за да бъдат обект на регулации. Това означава, че годишният им доход в Европейското икономическо пространство трябва да бъде равен или по-голям от 7,5 милиарда евро през всяка от последните три финансови години, да имат средна пазарна капитализация или „еквивалентна справедлива пазарна стойност” от поне 75 милиарда евро през последната финансова година, както и да предоставят услуги на основната платформа в поне три държави-членки на ЕС.
Примерите за задължения по DMA включват:
- ограничения на платформите да използват данни от т.нар. „трети страни”, както и да изискват от „трети страни” да предоставят данни за използване на техните приложения;
- забрани за самостоятелно използване на връзки и налагане на приложения или настройки по подразбиране на потребителите;
- изисквания за съвместимост, включително за услугите на месинджърите;
- изискване магазините за приложения да не блокират възможността за изтегляне от „трети страни” и да не изискват от разработчиците да използват техните собствени услуги (например платежни системи);
- забрана за проследяване на потребители с цел насочена реклама без тяхното съгласие и др.
„Пазачите” също трябва да бъдат „важен портал за бизнес потребителите към крайните потребители”. Според Европейската комисия, режимът на DMA влиза в сила, ако въпросната компания предоставя услуги на основна платформа с 45 милиона месечни активни крайни потребители в ЕС и повече от 10 000 годишни активни бизнес потребители в ЕС през последната финансова година.
Законодателите на ЕС наскоро идентифицираха 19 големи онлайн платформи (VLOP), които попадат под сродния регламент на DMA – Закона за цифровите услуги (DSA). Документът „презарежда” режима на управление на електронната търговия за големи компании. Вероятно някои от тези технологични гиганти, които вече са били наречени VLOPs съгласно DSA, също ще бъдат засегнати от DMA, което означава, че ще имат допълнителни „специфични задължения” в допълнение към изискванията на DSA за алгоритмична прозрачност.
Новите правила са ясно насочени към това да гарантират, че цифровите пазари остават „отворени и конкурентни” чрез налагане на фиксиран набор от поведенчески условия на компаниите. Голямата промяна тук е, че условията се прилагат предварително – идеята е активно да се регулират цифровите гиганти, които имат правото да определят правила за други компании, нуждаещи се от достъп до техните основни услуги. Правилата принуждават „пазачите” да поддържат конкуренцията и да отчитат нуждите на потребителите.
Въвеждането на общоевропейско регулиране обаче ще отнеме известно време. Съществуват и опасения доколко е подготвена Комисията да покаже своята смелост и да поеме такава надзорна роля, като регулира някои от най-мощните платформи в света.