За масовото навлизане на електромобилите местните власти трябва да насърчават развитието на зарядна инфраструктура (снимка: CC0 Public Domain)
Не всички държави предлагат субсидии за закупуване на екологични автомобили с електрическо задвижване, но дори там, където ги има, сумите могат да се окажат недостатъчни, за да стимулират прехода към новата генерация превозни средства. За да сработи такава финансова политика, трябва да има и субсидии за изграждане на зарядни станции.
Обикновено за таксиметровия шофьор денят е добър, ако се появи клиент, който да поръча дълго пътуване. За Джон Пеняфиел, който работи като таксиметров водач на международното летище в Гуаякил в Еквадор, карането до Монтанита – туристически курорт на 180 километра – е точно такъв благодатен маршрут; той удвоява обичайните приходи.
Когато пътник поиска да отиде до Монтанита, таксиметров шофьор с кола, задвижвана с бензин, обикновено приема пътуването веднага. Но Пеняфиел е част от новата вълна в Гуаякил: той кара електрическо превозно средство. Така че, преди да приеме пътуването, той първо проверява колко заряд му остава. Така е от онзи случай, когато – Пеняфиел, все още неопитен в боравенето с електромобили – мъжът приел да вози клиент до Монтанита и обратно, без да подозира, че наличният заряд за 240 км. пробег ще го остави насред пътя. Бил ужасен, когато установил, че сгрешил. „Обърнах обратно [след като оставих пътника] и на средата на пътя батерията се изтощи“, спомня си той. „Трябваше да платя, за да ме изтеглят.“
Пеняфиел е таксиметров шофьор повече от 35 години, но през последните четири месеца се адаптира към електрификацията на транспорта. Всеки ден той се прибира вкъщи след края на работния ден и включва електромобила за зареждане, докато спи. Нещата не са много по-лесни през деня: пътуванията на Пеняфиел от летището зависят от разстоянието му от единствената точка в града, където може да зарежда своя китайски електромобил.
През последните три години броят на електрическите таксита в Гуаякил се е увеличил, макар и бавно. Ограниченият брой може да изглежда необичаен предвид щедрите възможности на правителството за финансиране на таксиметровите шофьори, за да преминат към електрическо задвижване, но растежът е муден поради притесненията на шофьорите относно лошата инфраструктура за зареждане в града.
И водачи, и автомобилни брандове, и еколози в града имат съмнения, че методът на местната власт за насърчаване на прехода към електромобили е устойчив дори в краткосрочен план. Те са единодушни, че субсидиите за електромобили не са достатъчни. Гуаякил се нуждае от инвестиции в инфраструктура за електромобили и регулиране, особено относно станциите за зареждане.
Гуаякил е пристанищен град, където топлината и влажността могат да бъдат задушаващи. Улиците му не са много удобни за пешеходци. Системата за масов транспорт е трудна за навигация. Почвените условия правят невъзможно да се мисли за изграждане на метро. Престъпността също предизвиква нарастваща загриженост.
Всичко това е довело дотам Гуаякил да стане особено зависим от такситата.
И все пак, въпреки непрекъснато нарастващата нужда на пътниците от таксита и интереса на шофьорите да се възползват максимално от субсидиите за е-коли, е „трудно да се използва електромобил предвид текущото състояние на точките за зареждане“, казват водачите на таксита.
Гуаякил не е първият град в Еквадор, който се насочи към електрическите таксита. Лоха, малък град в южната част на страната, разполага с парк от електрически таксита от 2017 г., който нарасна до повече от 50 само за две години. Гуаякил видя експеримента на Лоха и стартира свой собствен, по-амбициозен. През 2019 г. кметството въведе стимули, включително субсидия до $4000 при закупуване на електрическа кола, намаление на тарифите за електроенергия за домакинствата на собствениците на електрически таксита и приоритетен пропуск при регистрация в пътната агенция на Гуаякил.
Но веднага щом излязат от гаража си, шофьорите на електрически таксита се натъкват на проблеми, твърди Пеняфиел. В Гуаюакил липсва адекватна мрежа от станции за зареждане. Доколкото ги има, проблем е и, че всяка марка електромобили има свой собствен уникален кабел за зареждане. Това означава, че за всеки притежател на електрическо возило изборът е крайно ограничен. Масовите зарядни станции, които имат конектори за всички видове електромобили, са нищожно малко. За таксиметровите шофьори това е недостатъчно. Зареждането у дома не е добра възможност за тях по време на натоварен работен ден.
Брандовете се въздържат да инсталират нови станции. Пеняфиел казва, че компанията-производител на неговата кола е коментирала този негов въпрос: „ако хората купуват повече коли, ще инсталират повече станции за зареждане.“ Но това условие на практика означава омагьосан кръг – няма електромобили и никой не иска да инвестира в зарядни станции, а никой не иска да купи електромобил точно защото няма зарядни станции.
Присила Чалан, който притежава две таксита, казва, че може да използва само зарядната станция на една голяма китайска компания за електромобили, просто защото тя е единствената в града с множество точки за бързо зареждане. „Чувал съм истории за битки, избухнали на друга зарядна станция, имаща само един конектор за бързо зареждане, защото [шофьорите на таксита] бързат да се включат и да продължат работа.“
Въпреки проблемите, всички шофьори на електрически таксита казват, че не съжаляват, че са направили промяната. Никой не иска да се върне обратно към шофиране на автомобил с ДВГ. Таксиметровите шофьори, които все още използват автомобили, задвижвани с петрол, казват, че имат интерес към електрическите возила. Засега те предпазливо следят как ще се развият проблемите, с които се сблъскват колегите им с електромобили.
„От една страна, страхотно е да харчите по-малко за бензин“, каза Еди Муньос, шофьор, който обмисля да премине към електрическо такси. „Но къде да заредя колата си?“
Друг вярва, че усилията трябва да продължат да се фокусират върху предлагането на електромобили. „Предложих Министерството на енергетиката да инвестира в станции за зареждане, но наистина те трябва да стимулират по-широкото приемане на електромобили, така че станциите да могат да станат печеливши… .“
През това време електро-такситата остават до голяма степен ограничени в движението си из Гуаякил. „Не пътувам извън града“, каза Винисио Мерчан, таксиметров шофьор, който вече кара електрическа електрическа кола повече от година. „Поздравления за онези, които си намират работа извън Гуаякил, но това не е за мен – така избягвам проблеми с изтощаването на батерията.“
Ей го как тутуритките на РосГаз скокнаха първи , бодри и пъргави, да заработят рублите.
Шашмуляк 21/08/2023 10:31
“Електрическите коли имат множество недостатъци опасни са, токсично отровни батерии, които имат кратък срок и живот за ползуване, запалват се пожари, чакане с часове за зареждане”
Опасни са – и как точно са опасни ???? Питай ония от мазто за повече детайли, за опорка. Освен, че опасно ще намалят търсенето на бензин. Другите безопасни ли са ??
“батерии, които имат кратък срок и живот за ползуване” Ами посочи на кой модел коя батерия не те задоволява. Като толкова разбираш.
“запалват се пожари” – къде се ее случило това. Другите коли не се палят така ли. Носейки едни от най-запалимете в-ва в резервоара.
“токсично отровни батерии” – брех, ти да видиш. И как точно стават тези работи, като лития е ценна съставка и търсенето за рецикклиране е огромно.
И колко е “чисто” да добиеш поне 300 кила метали за ДВГ-то.
И масла които се сменят на 5 хил. км. Като маслото освен, че само по себе си е гняс, но съдържа всякакви видове тежки метали, продукт на изнсването на металните части в двигателя. Маслените филтри дето са още повече гнясани с тези метали, дори имаш ли идея къде ходят ??? Мен ме е страх да си мисля даже,
И колко химия е включена за да добиеш 1 литър чиста отрова наречена антифриз. И после къде се изхвърля, знаеш ли ??? Че мен и за това ме е страх да мисля.
И да изгориш над 9 кубически метра ВЪЗДУХ за ВСЕКИ ЛИТЪР бензин. И на тяхно място да изхвърлиш 9 кубически метра боклуци газове, дето трябва да дишаме.
А индженера счупи тъпомера веднага след това. “такъв натиск и тормоз върху хората да ги насилват за ненадеждни, непрактични и замърсяващи електрички коли”. Да бе, ходят мутри по къщите, бой, който не се огъне, го товарят за Белене или Скравена.
О, Света Дево от Гуаделупе ..
Едно време фантонджиите и парнаджиите, така са говорели за ДВГ ! Профанииииииии евразиййййскииии !!!
За съжаление има толкова глупави, неграмотни хора като вас. Въртете си предалите и тротинетките докато си фантазирате за електрически коли и разни популярни бутикови брандове.
Отчайващи глупости от последните коментари. България вече пада на колене след затварянето на АЕЦ от износител на електроенергия ставаме зависими роби от Турция ще купуваме електричество. Тока ще стане лукс. От сега се вижда колко е разбита и тъмна вечер столицата ни.
“А именно да искат много ток и няма откъде ама това не се решава лесно нито е правилно да се реши така.”
към скептиците. Българската ел мрежа спокоино и сега може да поеме всичките 3 милиона автомобили в България, ако магически утре се събудят електрически. Сметка е проста, като за 4ти клас:
Среден български автомобил прави 10 000 км на година, а среден електромобил харчи 17 квч/100км пробег, или средно 1700квч. Като умножим 1700 квч по 3 000 000 става 5 100 000 000 квч, или 5 100 000 мгвтч, или 5 100 гигаватчаса. Това за всички български автомобили(вече електромобили).
За 2022 България изнесе 12 000 гигаватчаса, а цялото производство на България е около 40 000 гигаватчаса.
Т.е. за да има само електромобили, България ще жертва 40% от износа си, или 16% от производството си!
За сравнение, Лукоил, като ви прави горива, всяка минута ползва 250Мегавата собствена централа, или 2 000 гигаватчаса на година. Т.е. освен че си карате мръсния автомобил, напрактика лишавате и половин електромобил от електроенергия. Т.е. колата ви харчи Х на сто + половин електричка.
Да. Бъдещето, а в белите държави и настоящето е за електрическите коли. Но за бай Ганьо, гроздето е кисело. И ще си изсмуче от пръстите всевъзможни оправдания, за да се самозалъгва какъв е тарикат, докато си стои в миналото.
Явно коментарите не са разбрали проблемите и пишат едни малко погрешни неща.
Първо дали бъдещето е на електромобилите не е изобщо важно , важно е настоящето. А именно да искат много ток и няма откъде ама това не се решава лесно нито е правилно да се реши така.
Правилно е да се види миналото – а там след втората световно е реално най големата индустриална революция и тогава са били с велосипеди и мотопеди и после вече с коли ама българския мързелив мозък никога няма да го разбера.
И ако ползваш велосипед с ел. двигател който е 500Вата ще харчиш много малко енергия и ще ти трябва малко която я има, а ако падне батерията просто си въртиш и да ще се придвижиш по бавно ама не и с рапатрак и не и с еди пари за него.
Почнете да си ползвате главите и най вече това в тех. А и къде ще паркираш като е безплатно паркирането да не т са гарантирани паркоместа за електричката а?
Бъдещето НЕ Е на електрическите коли. Технологиите не са узрели и не са решили важните проблеми, за да се указва такъв натиск и тормоз върху хората да ги насилват за ненадеждни, непрактични и замърсяващи електрички коли. Все още има много време да почакаме може и повече от 100 години. Шансовете и светлото бъдеще е за колите задвижвани от газ водород. Това е всичко друго е глупост. Дори самата електропреносна мрежа ще се срине ако всички хора ползват електрически коли което и без това никога няма да се случи.
Много трогателно манипулативно литературно произведение. Истината и реалността са много неприятни. Премълчават се сериозните проблеми, които не толкова елементарни само до бройка зарядни станции. Електрическите коли имат множество недостатъци опасни са, токсично отровни батерии, които имат кратък срок и живот за ползуване, запалват се пожари, чакане с часове за зареждане е направо убийство за таксиметровия бизнес. Много хора пробвали се електрички се отказват и никога не биха си причинили отново проблемите и неудобствата. Друг фактор освен токсичността, непрактичността, рискове от пожари, чакане, е и цената съвсем различно е да си сменяш телефона често съвсем друго е насила да си принуден да сменяш често колата с нова.