Романтичните запознанства онлайн и супер-атрактивните оферти за отстъпки могат да са измами, които засягат най-много поколението “Z” (снимка: CC0 Public Domain)
Младежите от поколението „Z“ — тоест родени някъде между края на 90-те и началото на 2010-те — лесно могат да станат мишена или жертва на онлайн измама. Всъщност, според скорошно проучване на Deloitte, хората от поколението „Z“ попадат на измами и биват хаквани много по-често, отколкото техните баби и дядовци.
В сравнение с предходните поколения, по-младите съобщават за по-високи честоти на случаите, в които са жертви на фишинг, кражба на самоличност, любовни измами и кибертормоз. Проучването на Deloitte показва, че младежите от поколение „Z“ е три пъти по-вероятно да паднат жертва на онлайн измама, отколкото „бумърите“ (16 процента срещу 5 процента).
В сравнение с „бумърите“, поколението „Z“ е дваж по-вероятно да се окажат с хакнат акаунт в социалните мрежи (17% срещу 8%). Четиринадесет процента от анкетираните от генерация „Z“ казват, че с информацията за местоположението им е някога било злоупотребено – повече кот кое да е друго поколение.
А парите? Цената на попадането в тези измами изглежда се увеличава при по-младите хора. Докладът на Social Catfish за 2023 г. относно онлайн измамите установи, че жертвите на онлайн измами на възраст под 20 години са загубили около 8,2 милиона долара през 2017 г. През 2022 г. те са загубили 210 милиона долара!
В търсене на логично обяснение
Поколението, за което става дума в проучването, се състои от млади хора, които са израснали с дигиталните технологии, отбелязва Скот Деб – доцент по психология в Държавния университет в Норфолк, САЩ. Ученият изучава навиците в сферата на киберсигурността на по-младите американци.
В едно проучване от 2020 г., публикувано в International Journal of Cybersecurity Intelligence and Cybercrime, Деб и екип от изследователи сравняват самооценката на онлайн поведението по безопасността на т. нар. „милениали“ и на поколението „Z“. Това са двете генерации, които са „закърмени“ с новите технологии.
Въпреки че поколението „Z“ прави впечатление с висока осведоменост по въпросите на онлайн сигурността, тези младежи се справят по-зле от „милениалите“ в действителното прилагане на най-добрите практики за киберсигурност в собствения си живот.
Добре де, защо? Защо поколението, което изглежда като да знае повече за това да си онлайн от всяко друго поколение (засега), е толкова уязвимо към онлайн измами и хакове?
Има няколко теории, които се дискутират, взаимозаменят и застъпват. Първо, поколение „Z“ просто използва технологии повече от всяко друго поколение. Следователно е статистически по-вероятно да бъде измамено чрез технологии. Второ, израстването с интернет дава на по-младите хора много познания за техните устройства. Това може в някои случаи да ги стимулира да изберат удобството пред безопасността. Трето, обучението по киберсигурност за децата в училищна възраст не върши добра работа. Учителите трябва да говорят за онлайн безопасността по начин, който действително се съчетава с живите преживявания на по-младите хора онлайн.
„Мисля, че поколение „Z“ осъзнава всичко това. Ние трябва да живеем с онлайн-заплахите всеки ден“, казва Кайла Гуру, 21-годишна студентка по компютърни науки в Станфорд. Тя е основала организация за обучение по киберсигурност за тийнейджъри. Когато преподава в класните стаи относно безопасността на имейлите, фишинга или социалното инженерство, тя често забелязва, че много младежи разпознават самите себе си в описанията, които им е поднесла. „Те реагират с реплики като „леле, Боже мой, спомням си, че получих нещо такова“ или пък „ай, виждал съм тон от този вид спам в моите лични съобщения в Instagram“.
Множество вектори
Видовете измами, насочени към поколение „Z“, не са много по-различни от тези, които са насочени към всички останали хора онлайн. Но тъй като поколение „Z“ разчита на технологиите много повече, на по-голям брой устройства и в повече аспекти от живота си, то се увеличават и вероятностите да се натъкнат на фалшив имейл или измамнически сайт, казва Танеаша Гордън, директор в Deloitte, която ръководи звеното за данни и цифрово доверие на компанията. По-младите хора се чувстват по-удобно да се срещат с хора онлайн. Следователно е много по-лесно да бъдат въвлечени в романтична среща, която да се окаже измама, например.
„Те пазаруват много онлайн“, казва Гордън. „Затова има много измамни уебсайтове и платформи за електронна търговия, които буквално се приспособяват към младежите – всеки такъв сайт се стреми да ги отведе от платформата на социалните медии, в която се намират, чрез измамна реклама към измамническия сайт”.
Фишинг имейлите също са често срещани. И докато човек, който е с повече житейски опити по-подозрителен може да не бъде грабнат от имейл с писмо, изпълнено с печатни грешки, то има и много по-сложни, персонализирани фишинг-кампании. Не на последно място, според Гордън, по-младите хора често се сблъскват с имитация в социалните медии и с компрометирани акаунти.
Различен свят
Е, добре, нима по-старите поколения не попадат в измами? По-възрастните също се срещат с хора, пазаруват, банкират и общуват онлайн. Но за всяко поколение, с изключение на генерация „Z“, технологиите, които позволяват този достъп, не винаги са били налични. Има разлика между някой, който е получил първия си смартфон в университета, и някой, който още от времето на детската градина се е научил как да въвежда парола в iPad на родителите си. Последното описва живота на поколение „Z“ и на поколение „Alpha“ – младежите, които идват след генерация „Z“, тоест тези, които в момента бързо наближават юношеска възраст.
Подобни различния водят до някои обосновани предположения какво може да промени начина, по който хората подхождат към киберсигурността си. Ако онлайн измамите се разглеждат като част от „цената“ на това да сме онлайн, можем ли просто да приемем рисковете, свързани с използването на интернет?
Може да се живее без компромис
Приложенията за социални медии са проектирани да са удобни. Инсталираме приложението на телефона си и оставаме логнати, готови да публикуваме всеки миг или да разглеждаме потока веднага. Приложението изпраща сигнали с актуализации и съобщения, предназначени да ни провокират да го отворим.
Деб предлага хипотетично: ако дадена социална мрежа накара потребителите да излизат всеки път, когато приложението се затвори, и да влизат отново с двуфакторно удостоверяване, за да отворят отново, тогава мрежата вероятно ще бъде по-сигурна за използване. Ала това би било възприето от много потребители като прекалено трудно. По-старите поколения може би са малко по-възприемчиви към подобно неудобство. Но за младите, които са израснали със социалните медии като важна част от своето себеизразяване, подобни мерки за сигурност ще изглеждат твърде тромави.
„Не. Онлайн изживяването на поколение „Z“ всъщност не е избор между черно и бяло, където удобството живее зад едната врата, а зад другата е безопасността“, казва Деб. Вместо това най-добрите практики за онлайн безопасност трябва да бъдат много по-персонализирани спрямо това как по-младите хора действително използват интернет, посочва Гуру.
Поддържането на по-добра безопасност онлайн може да включва смяна на браузъри, активиране на различни настройки в приложенията, промяна на начина на съхраняване на паролите. Нито една от тези стъпки не включва непременно намаляване на потребителското удобство или използване на интернет по по-ограничен начин. Киберсигурността и удобството не са антагонисти, казва Гуру.