Живот и работа дистанционно: не всички са подготвени

Дистанционната работа от села и изолирани къщи в отдалечени райони изглежда очарователно, но всъщност изисква сериозна подготовка и детайлно планиране 
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемия, изолация, дистанционна работа. Малка къща в отдалечено село, тишина, птичи песни, зеленина. Компютър и интернет. Приблизително така се подреди животът за хиляди хора в последните три години. Животът далеч от градския шум е прекрасен, но не винаги е лесен. И мнозина не са готови за неговата „тъмна страна“.

След като хиляди хора по света започнаха да работят предимно дистанционно по време и след пандемията, хиляди семейства се преместиха да живеят далеч от града и неговата суматоха. Някои от тях са достатъчно наясно как се живее „далеч от цивилизацията“, но други – не. Има и такива, които са инвестирали смело в най-модерни технологии за дома. Има такива, които вярват, че с всичко са наясно, след като са гледали в YouTube видеоклипове как се живее в изолацията на отдалечените села, вили и дори сред пустошта.

Защо да живееш далеч от града

Хората, които избират да живеят в съвременната форма на отшелничество, имат различни мотиви. За някои водещ фактор е любовта към природата. Други са водени от търсенето на евтин дом. За някои е важно това, че са обект на по-малко държавно регулиране. Някои просто бягат от скъпия градски живот.

Каквито и да са мотивите, за мнозина този начин на живот стана възможен след пандемията. Тя „узакони“ дистанционната работа.

Селска идилия

За мнозина представата за живота в отдалечени и изолирани селски райони е романтична. Няма автомобилен трафик и суматоха, няма задръствания и клаксони, няма прах и шум. Не се губи време в придвижване от едно до друго място. Лятното слънце е разкош. Градината е пълна с цветя и плодове. Човек си седи на комфортен стол с лаптоп в скута и работи онлайн. Понякога се качва на колата и отива до някой близък град, за да се види с приятели, да си напазарува и евентуално да иде на кино или театър.

Тази идилия обаче рязко се изпарява, когато връхлети буря, наводнение или зимна стихия. Изпочупени дървета, скъсани далекопроводи и непроходими пътища оставят семействата, отдали се на селската идилия, в същински „капан“. Водопроводите пресъхват. Събиране и извозване на боклука е просто немислимо. Няма ток, а често пъти и покритие на мобилните оператори. Wi-Fi мрежата „мълчи“. Компютърът не може да работи, няма и интернет. Няма как да се работи.

Дори човек да има електромобил, чиято батерия да използва за резервно захранване, тя не е с неограничен каацитет. А и е добре да се щади – ток може да няма няколко дена.

Оцеляване в „пустошта“

Някои от хората, решили да се отдадат на тихия живот в отдалечени кътчета, имат повече възможности за оцеляване от други.

След наводненията по южното Черноморие през септември 2023 г. мнозина осъзнаха, че не просто нямат осветление заради липсата на ток – те не можеха нито да се стоплят, нито да изсушат мокрите си дрехи, още по-малко пък мократа си покъщина.

След обилния сняг, паднал у нас на 25-26 ноември, дама се оплака в социалните мрежи, че по време на прекъсването на електрозахванването къщата й се оказала и без отопление. Семейството е гордо, че е инвестирало в термопомпа – високоефективен метод за отопление. Но едва сега осъзнали, че при спиране на тока термопомпата също не работи.

Други пък се похвалиха, че по време на снежната буря са живели спокойно и комфортно. Семейства, закупили и инсталирали фотоволтаични системи с акумулатори, както и с допълнителни бензинови генератори, продължиха да обитават своите къщи в отдалечени райони без особен компромис с комфорта. Спокойно преживяха по три дни без ток и други семейства, които са съвсем „нискотехнологични“ – разчитайки на обикновени печки на твърдо гориво.

И ако това са щрихи от картината у нас, още по-пъстра е тя по света. Неотдавна в САЩ тричленно семейство беше намерено мъртво в Скалистите планини на Колорадо – през юли. Една от починалите, Ребека Ванс, искала да живее далеч от други хора, защото била разочарована от обществото, каза член на семейството пред изданието Guardian. Оказа се, че тя, сестра й Кристин и 14-годишният й син са починали от недохранване и хипотермия.

Преди две години мъж на име Ерик Фрики, 43-годишен, избяга от градския шум и се пресели в малка колиба в Колорадо. Търсейки свобода и собствена земя, той посрещна зимата спокойно, но буря разби колибата му, а не след дълго свърши газта, на която разчиташе за отопление. Фрики оцеля, като натика двете си кучета в спалния си чувал и така тримата споделяха телесна топлина до отминаването на бурята.

Внимателно планиране

Филип Ванини, етнограф и професор в Royal Roads University в Британска Колумбия, Канада, е един от авторитетите в областта на живота в отдалечени, селски и планински райони. Ванини и неговите изследователски партньори са интервюирали стотици хора, живеещи „далеч от мрежата“ в Канада. Той казва, че телевизионните продуценти обикновено искат да представят този вид съвременни отшелници като „космати хипита“ или „идеолози-революционери“. В действителност повечето, които бягат от градския живот, обикновено не са политически мотивирани – те просто искат спокойствие и красива природа.

54-годишната Мейсин Мойър, която живее в старата миньорска колиба в Скалистите планини, е мотивирана от дълбока любов към околната среда. Тя казва, че популярната култура е „пълна с бляскави изображения, от които живеенето далеч от градските удобства изглежда много лесно“. В действителност обаче съвременното отшелничество „може да бъде опасно труден урок“. Чрез присъствието си в социалните медии Мойер (името е псевдоним) се опитва да покаже на зрителите „истинските истории“ за отдалечения живот.

Трябва да сме наясно с реалността, да знаем за истинските истории, казва Мойер. Когато се извие виелица, токът спира, а пътищата са непроходими. Температурата може да спадне до -20, че и до -30 градуса.

За хората, които се интересуват от живота в изолирани райони, Мойер препоръча сериозно планиране и подготовка. „Когато е студено през нощта и няма ток, няма отопление, вече не е весело и романтично. Имате нужда от широк спектър от умения и ресурси, за да оцелеете. Здрав покрив, алтернативно отопление, резервна храна, добри съседи. Ако ви липсва някое от тези неща, вие сте в беда“, казва тя.

В останалото време е прекрасно да се любуваме на пеперудите и да публикуваме красоти из Instagram, докато спокойно работим дистанционно.

Коментар