73-годишен мъж, страдащ от болестта на Паркинсон, ходи с помощта на екзоскелет
(снимка: YouTube / Harvard John A. Paulson School of Engineering and Applied Sciences)
Изследователи от от университетите в Харвард и Бостън успяха да създадат “мек” екзоскелет, който позволява на пациентите с болестта на Паркинсон да ходят уверено, без чужда помощ.
Развитието на така наречените екзоскелети се движи в две основни посоки: създаване на асистенти за хора с пълноценна двигателна функция и рехабилитация на пациенти с различни мускулно-скелетни заболявания. Новата американска разработка решава проблем във втория случай.
Различни заболявания водят до дисфункция на опорно-двигателния апарат на човека, но в случая с болестта на Паркинсон основният проблем е периодичното “замръзване на място” при ходене, което се предшества от намаляване на амплитудата на движение на крайниците. В резултат на такова “замръзване” човек може да загуби равновесие и да падне, поради което пациентите с болестта на Паркинсон трудно се движат самостоятелно, особено в открити пространства с много разсейващи фактори.
Екип от учени от университетите в Харвард и Бостън успя да създаде „мек” екзоскелет, който с помощта на система от сензори се адаптира към характеристиките на походката на даден човек и използвайки задвижващи механизми, прикрепени към крака, ненатрапчиво му дава импулс за движение в точния момент, елиминирайки характерното “замръзване”.
По време на тестовете 73-годишен мъж, страдащ от болестта на Паркинсон, се е научил без много тренировки да ходи на закрито с висока скорост и без да “замръзва”, а на открито характерното “замръзване” на място се случва много по-рядко. Той също така успява да съчетае ходене и водене на разговор, което е трудно постижимо без подходящо устройство.
Екипът от разработчици ще продължи да подобрява своя екзоскелет и също така е готов да лицензира технологията на всички заинтересовани производители на съответните помощни устройства, отбелязва TechCrunch в публикация за иновацията.
Създаването на подобен екзоскелет до голяма степен решава проблема със социализацията на хората, страдащи от мускулно-скелетни заболявания, и спомага за подобряване на качеството им на живот.