Европа се стреми да изостави промишленото производство на храни, фокусирано до голяма степен върху животновъдството (снимка: CC0 Public Domain)
от Антъни Кинг
Възприемането на начини на хранене, които са по-щадящи за околната среда и по-благоприятни за здравето на хората, изисква коренни промени в производството и потреблението.
Като млад учен д-р Кристиан Буге Хенриксен никога нямал нищо против да поизцапа ръцете си. Той обувал гумените ботуши, за да изучава хранителните вещества в почвите на ечемичените и картофените полета на родната си Дания.
Оттогава Хенриксен води университетски курсове по градинарство и горско градинарство. Освен това затъва до колене във въпроси за това кои видове храни са по-благоприятни за здравето на обществото и планетата.
Скъпоструващи калории
„Продоволствената система, каквато е днес, оказва огромно въздействие върху околната среда, биоразнообразието, почвените и водните ресурси“, казва Хенриксен, доцент в катедрата по ботаника и екология към Университета на Копенхаген. „Освен това имаме множество здравословни проблеми, породени от затлъстяването и неправилното хранене.“
Производството на храни е отговорно за около една трета от глобалните емисии на парникови газове, допринася за унищожаване на видове и екосистеми и е главна причина за това, че повече от половината от всички възрастни в ЕС са с наднормено тегло.
Хенриксен вярва, че трябва да съществува по-добър начин да се произвежда вкусна храна с по-малки последици за околната среда — и за обиколката на талиите ни.
Той ръководи изследователски проект, получил финансиране от ЕС, за да ангажира европейци, в това число деца, младежи, земеделски производители и представители на хранително-вкусовата промишленост, да помогнат на Европа да изостави промишленото производство на храни, фокусирано до голяма степен върху животновъдството.
Проектът, наречен CLEVERFOOD, започва през януари 2023 г. и продължава до края на 2026 г. В него са включени участници от девет страни: Белгия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия и Унгария.
„Нуждаем се от продоволствена система, която да е справедлива, здравословна и устойчива“, казва Хенриксен. „За съжаление, не това имаме точно сега.“
Всички системи трябва да се променят
Постигането на тази цел изисква широкообхватна и координирана промяна.
Това означава едновременно действие на много различни фронтове: промяна на потребителските навици, производство и преработка на местно ниво, намаляване на използването на вода и енергия, рециклиране на хранителните вещества, предприемане на мерки за изхвърляне на по-малко храна, съкращаване на отпадъците от опаковки и, не на последно място, създаване на институционална рамка за стимулиране на промяната и поддържането ѝ.
„Необходимо ни е преобразуване на продоволствената система“, казва Керстин Паш, агробиолог, ръководител на офиса на немския Институт по хранителни технологии в белгийската столица Брюксел.
Тя ръководи друг европейски проект, чиято цел е да ускори обновяването на начина, по който храните се произвеждат и потребяват на континента. Наречен FOSTER, този четиригодишен проект трябва да продължи до август 2026 г. и изследва как може да се подобри разпространението на най-новите знания и практики.
Паш очертава проблема, като описва картина на системата, която е доста по-сложна от простичкия образ на фермера от приказките, обработващ земята си.
Продоволствената система включва голям брой хора, участващи в производството, преработката, съхранението, продажбата, потреблението и унищожаването на храни. Всички участници трябва да разберат ролята и последиците от действията си според Паш.
„Продоволствената система е много повече от просто земеделско производство“, казва тя.
Управление на промяната
Европейският зелен пакт има за цел ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Стратегията на ЕС От фермата до трапезата и неотдавнашните промени в Общата селскостопанска политика ще спомогнат за преструктуриране на продоволствената система в съответствие с целите на Европа в областта на околната среда.
Научноизследователска инициатива на ЕС, наречена Храни 2030, очертава пътя напред, като се вслушва в науката.
Точно тук се вписват проекти като CLEVERFOOD и FOSTER. Те обединяват широк кръг от участници, които работят за по-справедлива, по-здравословна и по-устойчива продоволствена система, като дават тласък за реални промени в производството, дистрибуцията, търговията на дребно и потреблението.
„Нуждаем се от по-устойчиво земеделие, което означава да се произвеждат достатъчно храни, без това да има в същото време отрицателни последици за следващото поколение“, казва Паш.
Проектът CLEVERFOOD създаде онлайн платформа за голям брой финансирани от ЕС инициативи, споделящи обща визия. Тя вече е привлякла повече от 70 подобни инициативи, като общите инвестиции в тях надхвърлят 450 милиона евро според Хенриксен.
„Целта е да подпомогнем мобилизацията на европейските граждани — в това число деца, младежи, земеделски производители, предприемачи, инвеститори, изследователи и преподаватели — както и политици, за да бъде преобразувана продоволствената система“, казва той.
Силата на хората
В крайна сметка, действителната промяна ще трябва да дойде от съчетание от подходи „отгоре — надолу“ и „отдолу — нагоре“.
Паш изтъква ролята на местните власти и организациите на местно ниво в осъществяването на преобразуването.
В Германия например съветът за продоволствена политика за града и региона на Щутгарт, партньор в проекта FOSTER, насърчава училищните столове да търсят доставчици на продукти от местни производители на храни и така да подпомагат земеделските производители да преработват продукцията си по-близо до дома.
Проект в Сърбия помага на земеделските производители да подобрят производството си чрез нови технологии. Това е проектът Дигитално село, който има за цел да направи работата и живота на село по-привлекателни, особено за младите хора.
В Нидерландия Коалиция за продоволствен преход с около 200 членове иска да ускори промяната така, че цените на храните да отразяват действителните разходи, включително по отношение на въздействието върху околната среда.
За тази група лозунгът „Никога вече глад“, който е стимулирал селскостопанската и хранително-вкусовата политика в Европа през следвоенния период, трябва да се промени на „Здравословен живот на здрава планета. За всеки един“.
Паш е съгласна.
„След Втората световна война се поставя силен акцент върху производството на достатъчно храни“, казва тя. „Днес да се произвеждат повече храни, не е достатъчно.“
Проблем с месодобива
Един от начините да се намали екологичният отпечатък на продоволствената система е да се намали ролята на месото.
„Текущите нива на производството и потреблението на месо не са екологосъобразни в дългосрочен план“, казва Хенриксен.
Днес месото е важен източник на протеини. Потреблението на месо започва да нараства с увеличаване на благосъстоянието на хората и през последните 50 години производството на месо в света се е увеличило поне три пъти.
Около 5 милиарда хектара — или 38% от повърхността на земното кълбо — се обработват в световен мащаб.
Около 40% от обработваемата земя в света се използва за изхранване на животни вместо на хора.
Това не означава, че всеки трябва да стане вегетарианец. Но по-малко консумирано месо означава, че ще се отглеждат по-малко животни, което ще оставя повече пространство за отглеждането на растения за протеини. Това на свой ред ще помогне на климата и биоразнообразието.
Стари навици, нови възможности
Отглеждането на животни за храна има дълга история в Европа, ето защо всеки преход към хранене, основано в по-голяма степен на растения, трябва да насърчава нови бизнес практики.
В Дания например има платформа за свързване на фермери, отглеждащи бобови растения.
Това спомага за изграждане на общност от растениевъди, които могат да предоставят съвети за най-добри практики и пазари. Друга национална инициатива е насочена към сортовете овес, грах и фава за подобряване на вкуса, хранителната стойност и другите качествени характеристики на храните на растителна основа.
„Ако земеделските производители отглеждат тези сортове, вместо просто да отглеждат произволни култури, те ще получават по-високи цени“, казва Хенриксен.
Независимо дали става въпрос за Дания, или Сърбия, Германия, Нидерландия, или множество други европейски държави, преобразяването на продоволствената система в Европа вече не е само предмет на дебати, но и се осъществява на практика.
Ускоряването на промяната в цялата продоволствена система ще бъде основното предизвикателство в следващите години.
„Различните проекти и инициативи може да бъдат насочени към няколко отделни компонента на продоволствената система, но обикновено не към цялата система“, казва Хенриксен. „Точно от това се нуждаем сега за благото на хората и планетата.“
Храни 2030
ЕС се стреми да стимулира преход към устойчиви, здравословни и приобщаващи продоволствени системи чрез рамката на политиката в областта на научните изследвания и иновациите, известна като Храни 2030.
„Храни 2030“ се ръководи от съзнанието, че съвременните модели на производство и потребление се влияят от и допринасят за кризи, включващи неправилното хранене, изменението на климата, загубата на биоразнообразие и недостига на ресурси.
Рамката обединява заинтересовани страни в сферата на научните изследвания и иновациите в различни области, за да решават взаимосвързани проблеми чрез системен подход, включващ множество участници.
Основните цели включват развитието на знания и разработването на ефективни решения, които насърчават екологосъобразното и здравословно хранене, щадящите климата, интелигентни от екологична гледна точка кръгови продоволствени системи; както и устойчиви и овластени общности. Други водещи цели са насърчаването на нови бизнес модели, изграждането на капацитет и обучението за изграждане на справедлив и честен преход на продоволствените системи, зачитащ границите на планетата.
Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.