С 25% са се увеличили абонатите на Storytel у нас през изминалата година
(снимка: CC0 Public Domain)
Да четеш книга или да слушаш как ти я четат? Въпросът периодично разпалва спорове между любителите на литературата и ни кара неволно да се питаме отживелица ли е книгата, забравихме ли как да четем, повредиха ли се мозъците ни от компютрите и телефоните?
Приложенията за аудиокниги стават все по-популярни по цял свят и са набрали известност и у нас. По данни от февруари тази година, България е един от пазарите с най-бърз растеж на популярността на Storytel. Приложението е станало почти синонимно на представата за аудио-книга, а неговите създатели отчитат, че за последната година потребителската им база в България е нараснала с около 25%.
„Напредъкът ни е особено видим в четири региона на силен растеж – Нидерландия, Полша, България и Турция“, коментира Йоханес Лархер, CEO на Storytel, по повод годишните финансови резултати на фирмата за 2023 г., обявени през февруари.
Наред със Storytel българите често използват и няколко други приложения за слушане на аудиокниги. Bookmate е един от фаворитите. Voicelip също е любим на мнозина – произведенията в него са на български автори, предимно класика. За различни текстове на български език има и приложение на име „Бързи книги“.
Наред с това мнозина слушат прочит на книги от други източници, разчитайки на програмите за преобразуване на текст в реч. Понякога подобен прочит звучи неестествено, „с роботски глас“, но все пак и тази категория има своите фенове.
Мирис на мастило
Много от читателите, които са изпробвали приложение за аудиокниги, споделят, че този вид възприемане на литературните произведения не може да се сравнява с реалното общуване с книга на хартия. Според тях, традиционното четене от белия лист позволява концентрация, непостижима при аудиокнигата.
Да останеш насаме с буквите ти дава възможност да се потопиш в атмосферата на сюжета, да си представиш сам ситуациите и картините – със собственото си въображение. Навярно затова и аргументите на любителите на класическия формат четене звучат толкова романтично: те говорят за докосването на хартията, шумоленето на страниците, мириса на мастилото, магията на книгата.
Особен аргумент в полза на хартиената книга може да е гласът на наратора в аудиокнигата. Някои слушатели споделят, че понякога не им допада интонацията на диктора, изговарящ текста. Нюансите в гласа, тембърът, интонацията изменят възприятията. Това може да доведе до съвсем различно впечатление от дадено четиво. Гласовете „ограничават въображението“, посочват слушатели.
В полза на аудиокнигата
Днешният забързан човек няма време за спокойно четене, казват пък поддръжниците на новия формат. Много от тях слушат аудиокниги, докато правят нещо друго.
Доста дами например използват времето, в което домакинстват, за да си пуснат приложение за гласов прочит на литература. Те слушат, докато пазаруват, почистват, простират, пресаждат цветя или плетат. Някои жени споделят, че именно по този начин жадно поглъщат „книга след книга“.
Друг масов похват е слушането по време на шофиране. Живеещите в големи градове прекарват часове в придвижване по улиците всеки ден и някои от тях са открили истинска магия в това да слушат аудиокниги, докато чакат из задръстванията.
Любители на литературата споделят, че предпочитат слушането заради… концентрацията. Способността да задържим вниманието си върху даден къс текст е намаляла при мнозина, навярно заради природата на социалните мрежи.
Има хора, които откровено признават, че обхватът на вниманието им се простира „до дължината на една Facebook публикация“ и след това се разсейват. Гласовото изпълнение обаче не им омръзва така, както дотяга текстът пред очите.
По-обосновани аргументи
В нестихващия спор „за или против“ аудиокнигите има и някои по-малко романтични аргументи. Най-силният от тях е отслабването на очите с напредването на възрастта. Немалко от любителите на аудиокнигите са хора на години, когато четенето на книга е физически трудно заради смущения в зрението – дори и с очила. Такива читатели споделят, че гласовият прочит е повече от добре дошъл за тях. Разглеждат го като начин да се „завърнат“ към литературата след времена на трудности в четенето.
Друг аргумент е сетивността към различните видове изкуство. С ушите си възприемаме най-добре звуково изкуство като например музика, пеене – казват поддръжниците на хартиената книга. Слухът не е сетивото, с което се възприема визуална информация, добавят те.
Някои книги изискват визуално внимание, за да бъдат възприети пълноценно. Те съдържат таблици, графики, схеми – богати на информация ресурси, които обае няма как да бъдат прочетени на глас. Подобни данни се възприемат визуално.
Не на последно място четенето въздейства на езиковата култура, обогатява речевия запас и спомага за затвърждаването на правилната граматика.
И трите
В крайна сметка над една трета от участниците в споровете „за или против“ аудиокнигите са съгласни, че… спор всъщност няма. Всеки читател чете така, както му е най-приятно. Съвсем не са малко любителите на литературата, които използват равнопоставено и трите вида общуване с написаните произведения – хартиената книга, електронната книга и аудиокнигата.
Какъвто и формат да предпочитаме, да ни е честит празникът на славянската писменост, без която изобщо нямаше да имаме свои книги – нито хартиени, нито гласови.
