Китай въвежда нов данък върху потреблението на фотоволтаични клетки и батерии като част от по-мащабна стратегия за преструктуриране на соларната индустрия. Мярката върви ръка за ръка с по-строги изисквания за енергийна ефективност и има за цел да ограничи свръхкапацитета, който вече повече от две години натиска надолу цените и рентабилността на производителите.
Министерството на финансите на Китай обяви, че от 1 април 2027 г. фотоволтаичните клетки ще бъдат облагани с 2% данък върху потреблението. Година по-късно, от 1 април 2028 г., ставката ще се увеличи до 4%.
Макар размерът на данъка да изглежда скромен, анализаторите очакват той да окаже осезаем натиск върху производителите, които и без това работят с минимални или отрицателни маржове на печалба. Това може да ускори закриването на остарели производствени мощности и да изтласка от пазара компаниите с по-ниска конкурентоспособност.
Батериите също попадат под новия режим
Подобен данък ще бъде въведен и за редица батерийни технологии. От септември 2026 г. литиево-йонните батерии, никел-металхидридните батерии и други системи за съхранение на енергия ще се облагат с 2%, а от септември 2027 г. ставката ще достигне 4%.
По този начин китайските власти разширяват данъчната рамка за сектора на батериите. Целта е да се ограничи разрастването на производства с ниска добавена стойност, като същевременно се стимулира внедряването на по-модерни технологии и по-ефективни производствени процеси.
Част от по-широка индустриална реформа
Новите данъци допълват националните стандарти за енергийна ефективност, които китайските власти публикуваха в началото на юли. Те ще влязат в сила на 1 януари 2027 г. и затягат изискванията за енергийно потребление по цялата верига на производство на фотоволтаични продукти.
Очакванията са новите правила да окажат влияние върху производството, обществените поръчки и избора на оборудване за бъдещи соларни проекти, като дадат предимство на продукти с по-висока ефективност и по-ниска енергоемкост.
В същото време участниците на пазара все още спорят дали тези мерки ще бъдат достатъчни, за да ограничат свръхкапацитета и да създадат по-устойчива ценова среда.
Опит за овладяване на кризата в соларния сектор
Китайската соларна индустрия изпитва сериозни затруднения повече от две години заради огромния производствен капацитет, който значително надхвърля глобалното търсене. Това доведе до продължителен спад на цените и силен натиск върху финансовите резултати на производителите.
Властите вече търсят различни механизми за преструктуриране на сектора. Един от най-мащабните проекти предвиждаше шестте най-големи производителя на полисилиций в страната – Tongwei, GCL, Daqo, Xinte, East Hope и Asia Silicon – да наберат около 50 млрд. китайски юана (приблизително 7 млрд. долара), с които да изкупят и временно да изведат от експлоатация близо една трета от националния производствен капацитет.
Планът обаче не беше реализиран. Китайската държавна администрация за регулиране на пазара (SAMR) предупреди, че подобна схема може да доведе до монополно положение в производството на полисилиций.
Шестте компании разполагат с общ производствен капацитет от близо 2,5 милиона тона полисилиций, докато останалите производители в страната имат приблизително 700 000 тона капацитет.
Именно мащабът на това производство показва защо Пекин постепенно преминава към комбинация от данъчни механизми и по-строги технически изисквания, вместо към директна административна намеса в пазара.
