Учени лансират кредитна карта с вграден подпис

Вграждането на образци на подписа с неговите уникални свойства в кредитната карта може да повиши значително сигурността при плащания

Учени от института Фраунхофер, Германия създадоха кредитна карта, която съдържа в паметта си подробна информация за подписа на своя притежател. Подобна карта може да се използва като допълнително средство за идентификация при банкови операции.

Човешкият подпис има множество уникални характеристики, по които може да се определи неговата автентичност. В частност, такива са редуването на светли и тъмни линии, които указват съответно за увеличаване или намаляване на силата на натиск, формата на контура, която показва особености на естественото положение на ръката, както и постоянните и периодични следи от мастило.

Други много важни характеристики са скоростта на движение на ръката при подписване, на базата на която се формира динамичната характеристика, и промените на нивото на натиск върху писалката.

Съвкупността от тези характеристики е уникална за всеки човек. Това означава, че никой друг освен самия притежател на картата, не може да се подпише със същите свойства. Дори привидно двата подписа да са еднакви, динамичните им показатели се различават, пише Gizmag.com.

Традиционните средства за защита на банкови карти се заобикалят сравнително лесно, коментират учените от Фраунхофер. Служителят в банката едва ли е способен да направи експертиза на фалшив подпис, а пин кодът на картата може да бъде откраднат.

Новата технология позволява лесна реализация на допълнителна защита. При оформяне и издаване на картата, клиентът поставя своя подпис на специален тъчпад, компютърна система анализира статичните и динамични характеристики, създава профил от базови показатели и записва цялата информация на картата.

При плащане, притежателят на картата я прокарва през скенера, а с помощта на електронно перо оставя своя подпис на специален панел. Системата анализира базовите характеристики и ги сравнява с образеца на картата. Ако е налице съвпадение на свойствата на двата подписа, оторизацията се зачита и клиентът пристъпва към въвеждане на традиционния пин код.

Сложността на тази технология не е в хардуера, а в софтуерната част. Авторите на проекта трябва да разработят алгоритъм, който свежда до минимум лъжовните задействания на системата. Допустимото ниво е от порядъка на 10% за грешните отрицателни задействания и 5% за грешните положителни сработвания.