Естония публикува изходния код на системата си за електронно гласуване. Правителството прибягва до тази мярка, за да избегне обвинения във фалшифициране на изборите.
В момента сървърната част на изходния код е публикувана на хостинга GitHub. Кодът на клиентската част на системата няма да бъде публикуван, заради риска от създаване на фалшиви клиенти, поясни Тарви Мартенс, архитект на естонските цифрови документи и приложения за е-гласуване, пред ArsTechnica.com.
Прибалтийската република е известна с първата в света общонационална платформа за е-гласуване. Тя работи от изборите през 2007 година насам. Гласуването изисква наличие на цифрово удостоверение на личността, което е достъпно за всички естонци и законни жители на страната. За идентификация в системата за гласуване се използват отворени и затворени ключове за кодиране, които бяха модернизирани през 2011 г. до 2048 бита.
Освен това правителствени и комерсиални компании могат да предоставят разнообразни услуги на гражданите, изискващи идентификация. В частност, системата за идентификация се използва при извършване на финансови операции, покупка на билети за обществения транспорт, постъпване във ВУЗ и др.
Правителството на Естония започна тестове на инфраструктурата за интернет гласуване на местните избори в началото на 2005 г. Две години по-късно платформата беше използвана в националните избори, а на изборите за Европейски парламент чрез нея бяха подадени 15% от естонските гласове. На изборите за национален парламент през 2011 г. делът на електронните гласове нарасна до 25%.
Въпреки успеха на системата, гласуването през интернет се натъква на критики както в Естония, така и в чужбина. През 2011 г. Върховният естонски съд отклони искане да разгледа въпроса дали софтуерът за е-гласуване може злонамерено да изкриви резултатите.
Година по-късно критики към системата отправи Барбара Симонс, бивш президент на Асоциацията по изчислителна техника. Тя заяви, че докато обществото не знае как работи естонската система, то втората по големина партия знае, че изборите през 2011 г. са били фалшифицирани. По нейните думи, няма начин как да бъде доказано дали изборите са манипулирани или не.
В отговор на публикуването на изходния код на системата, Барбара Симонс заяви, че не разполага с доказателства дали това е кодът, който е използван по време на изборите. Според нея, възможно е в кода да са направени промени. Тарви Мартенс, от своя страна, твърди, че може да докаже идентичността на публикувания код с този използван по време на изборите.