7 млрд. ще ползват бърз мобилен интернет през 2018

С 10% увеличение на проникването на ШЛ интернет се постига 1% ръст на БВП, заяви Мария Бура от Ericsson

С около 10% увеличение на проникването на ШЛ интернет се постига 1% ръст на БВП, заяви Мария Бура от Ericsson

Броят на мобилните потребители в света е нараснал с 8% за първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година. Абонатите на мобилни услуги се увеличават още по-бързо – с около 45 на сто и вече достигат 1,7 милиарда души, сочат резултатите от проучване на Ericsson.

Устойчив ръст бележи и обемът на данните, ползвани от абонатите. Половината от продадените досега през 2013 г. мобилни телефони са смартфони. Комбинацията от всички тези фактори се изразява в удвояване на трафика на мобилни данни само за една година.

Данните от проучването на Ericsson бяха обявени от представители на шведската компания на среща с журналисти в София. Ericsson насърчава развитието на технологиите, които са от ползва за обществото, посочи регионалният директор на компанията за България – Милан Госпич. „Правим това както от гледна точка на бума в телеком сектора, така и от гледна точка устойчивото развитие в световен мащаб”, каза Госпич.

Според данните от доклада, през първите три месеца на 2013 г. броят на абонатите на мобилни услуги е бил 6,5 милиарда души, а до 2018 г. се очаква те да достигнат 9,1 милиарда. В световен мащаб абонатите на мобилен високоскоростен интернет са около 1,8 милиарда, като се предвижда техният брой да достигне 7 милиарда през 2018 г. Устройствата, които ще продължават да бъдат най-използвани и в бъдеще, са смартфоните. Мобилният ШЛ интернет ще достигне по-значителен дял от общия високосторостен интернет на множество пазари, като в някои сектори ще допълва xDSL технологията, а в други ще я замества.

Ericsson насърчава развитието на технологии, които са от ползва за обществото, посочи регионалният директор на компанията за България - Милан Госпич

Ericsson насърчава развитието на технологии, които са от ползва за обществото, посочи регионалният директор на компанията за България – Милан Госпич

Що се отнася до трафика на данни, от 2009 г. насам той се удвоява в сравнение с трафика на глас, като тази тенденция се запазва в световен мащаб. За периода от първото тримесечие на 2012 г. до Q1 2103 г. трафикът на данни се е удвоил, докато преносът на глас е с 4 на сто ръст. Само за периода от четвърто тримесечие на 2012 г. до първите три месеца на 2013-та увеличението на трафика на данни е 19 на сто, сочат данните на доклада „The State of Broadband 2013” на Международния съюз по телекомуникации (ITU), публикуван през септември т.г.

С примери от практиката Мария Бура – ръководител на отдел „Strategy Execution“ за регион Средиземноморие в Ericsson – посочи факторите, които водят до промени в различните индустрии и всички аспекти на нашия живот. Те са три – мобилните услуги, високоскоростният интернет и облакът. „За да се стигне до бройката от 1 милиард локации на фиксирана телефония бяха нужни 100 години. Само за 25 години обаче се стигна до 5 милиарда мобилни абонати. А до 2020-та година смятаме, че ще има над 50 милиарда свързани устройства, може и повече. Очакваме, че ИКТ ще имат огромен икономически и социален принос за развитието на обществото, което се вижда и от данните в доклада на ITU”, каза Мария Бура.

Всяка индустрия има енергиен отпечатък и това са емисиите на парникови газове. На ИКТ се падат 2 процента от тези емисии, което е около 1,7 гигатона въглероден двуокис. Само че ИКТ са единственият сектор, който помага на всички останали сектори да намалят емисиите от въглероден двуокис, посочи Бура.

„Никой друг бранш не може да направи това и да повлияе така благотворно на останалите. С ИКТ пестим време, ресурси и енергия, те помагат останалите индустрии да се трансформират изцяло. Енергийният бранш е един от секторите, които отделят най-много парникови газове – 21% от общото замърсяване. С помощта на ИКТ, и особено с използването на смарт гридовете и високоскоростния интернет, се осъществява намаляване на парниковите газове и революция в използването на енергията”, каза Бура.

Докладът на ITU показва значимостта на високоскоростния интернет за икономиката като цяло, допълни тя. „С около 10 % увеличение на проникването на ШЛ интернет се постига 1 на сто ръст на брутния вътрешен продукт – в Китай той е около 1,7%, в други държави този показател е по-нисък. В САЩ на всеки 1000 нови абонати на ШЛ интернет се откриват нови 80 работни места. А ако се удвои скоростта на ШЛ връзка, се постига 0,3 % ръст на БВП”, каза още Бура.

В държавите, които имат план за развитието на ШЛ интернет, се отбелязва по-високо проникване на високоскоростния интернет. По данни от проучването, през 2009 г. с такива планове са разполагали 64 страни, а през 2013 г. те са вече 134 – сред тях е и България. Една от препоръката на ITU е държавите да ревизират тези планове, тъй като технологиите се развиват.

На второ място, ШЛ интернет трябва да бъде достъпен за потребителите. Ако те плащат по-малко от 5% от средния месечен национален доход, се смята, че това е достъпен ШЛ интернет. Но ако стане повече от 5 на сто, вече се говори за недостъпност на услугата. Препоръката е държавите да намерят начин за намаляване цените на ШЛ интернет.

Трето, чрез мобилния интернет много потребители за първи път се сблъскват с интернет, и то през мобилните си телефони. Следователно се очертава необходимостта от осигуряване на повече честотен спектър.

„Широколентовият интернет вече не е лукс, а основна необходимост”, каза в заключение Бура. Като особено важно условие тя посочи и необходимостта от създаване на местно съдържание и от цифровизация на услугите в публичния сектор, в сферата на зравеопазването и образованието.

Рада Станева

Рада Станева

Коментар