„Сандвичът” на новата калаена клетка има дебелина само 1-2 микрона
Нова слънчева клетка може да се произвежда с по-малко пари, както и с по-малко вредни елементи, обещават учени от Северозападния университет в САЩ. Те са създали соларен панел от кристал – перовскит, който замества вредното олово с по-екологичния материал калай.
През последните няколко години химици и инженери се обединиха около виждането, че кристалната структура на перовскита е следващата голяма тенденция във фотоволтаиката, пише GreenTech.bg. Съединението, открито за първи път в Русия през 1839 г., може да бъде ефективен и евтин материал за производство на соларни клетки.
В резултат на редица проучвания учените по целия свят значително подобриха електрическата мощност на новите проекти, базирани на този материал. Освен ефективен той може да се окаже и доста по-евтина алтернатива на силициевите клетки и да се произвежда чрез базови химически методи.
Вместо фабрики, които се нуждаят от свръх-модерно оборудване и стерилна среда, новото клетъчно производство за фотоволтаични устройства може да се извършва чрез просто лабораторно оборудване.
Оловните перовскити успяха да постигнат степен на преобразуване на слънчевата светлина от 15 процента, но новото постижение на химиците Меркури Канацидис и и Робърт Чанг обещава скоро да надмине този резултат – без олово. Безоловната клетка в момента работи при около шест процента, но може да поеме по-голямата част от светлинния спектър.
Всяка калаена клетка се състои от пет подредени слоя. Първият е електропроводим газ, който абсорбира светлината и взаимодейства с втория слой от титанов диоксид за създаване на електрически контакт. По-долу има транспортен слой, а под него се намира калаеният перовскит. Основата на клетката е от злато и служи като контактен електрод. Целият този „сандвич” е с дебелина само 1-2 микрона.
Макар че използването на калай е по-малко опасно, отколкото на отровното олово, производителите трябва да внимават откъде добиват материала. Голяма част от металите, използвани в електрониката, включително калаят и златото, се добиват от конфликтни зони в региони като Източна Африка, където населението е бедно, в мините работят деца, а щетите за околната среда са огромни.