Напоследък все по-често се говори колко важни са т.нар. меки или социално-когнитивни умения (soft skills). Според доклад на Световната банка, успехът днес повече от всякога зависи от меките умения – постоянство, способност за работа в екип и яснота в общуването, в допълнение към езиковата и математическата грамотност.
В повечето случаи меките умения са като всички други – не са вродени, а трябва да се придобият. Нещо повече, доказано е, че основата на меките умения се поставя още през първите седем години от човешкия живот, поради което посещаването на детска градина е също толкова важно колкото и доброто висше образование.
Работещите в ИТ сектора екипи и техните ръководители все повече осъзнават необходимостта от практики за меки умения, които повишават производителността на труда. Същевременно, проблемите с комуникацията и възникналите ситуации са коренно различни за един програмист и един бизнес аналитик, например. Уникалността на тези ситуации зависи от разнообразните по характер хора и сложността на организационните проблеми, с които те се сблъскват.
Дали ще успеем по-рано да се справим с комуникацията в екипа или ще се наложи да сменим няколко екипи, проекти и компании зависи изцяло от нас, коментираха специалисти от Асоциацията на софтуерните инженери (АСИ). Всеки софтуерен експерт трябва да мисли за подобряване на уменията си и за обогатяване в съвсем други сфери, посъветва Мартин Кулов, председател на Управителния съвет на АСИ.
Най-ценното от меките умения, което липсва сред българските софтуерни експерти, е способността човек да разбира какво иска отсрещната страна в процеса на комуникация, смята Кулов. Това касае всяка равнина на общуване: между програмиста и търговеца, между потребителя и софтуерния инженер, между програмиста и дизайнера на нов сайт и т.н.
По думите на Кулов, в днешно време хората, фокусирани само в една специалност, нямат особено бъдеще. „Мина времето, когато човек можеше да бъде тесен специалист в една сфера”, категоричен е той.
Меките умения могат да помогнат на страната ни да премине от етапа на писане на софтуер „на ишлеме” към фазата на създаване на качествени програмни продукти с висока добавена стойност. Този преход е крайно необходим, тъй като държава, която не може да надскочи имиджа си на аутсорсинг-дестинация, рано или късно „угасва” в небосвода на глобалния софтуерен бизнес, заяви председателят на АСИ.
България има нужда от висококвалифицирана, адаптивна работна сила, която е способна да увеличи производителността на труда в условията на бързо застаряващо население и бързо променящи се технологии и нужди на пазара на труда, смята Пламен Данчев, специалист по въпросите на образованието в Постоянното представителство на Световната банка за България.
Проучванията сочат, че българските университети са изправени пред висока степен на неудовлетвореност, тъй като близо 85 процента от завършилите са недоволни от качеството на полученото образование. Освен това учебните планове са остарели, а придобитите знания и умения от студентите са без реално практическо приложение. Нужни са време, ясен план и сериозен ангажимент за постигане на промени, които да преобразят образованието, е мнението на Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България.
В частност, българските училища биха спечелили от по-голяма автономия на програмите и методите на преподаване и от поставянето на по-силен акцент върху способностите на децата да учат, а не просто върху заучаването на определени факти, препоръчва докладът на Световната банка.
В тази връзка, инициативите на браншови организации като АСИ са особено полезни за запълване на пропуските в образованието и подготовката на кадри, които отговарят на съвременните изисквания на бизнеса. АСИ, в частност, организира конференции за софтуерни инженери, които имат една основна цел – споделяне на знания и опит от реалната практика.
Лекторите се въплътяват в различни роли от цялостната софтуерна разработка – като ръководител на проект, технически ръководител, дизайнер, програмист, QA и ИТ операции. Те ще предадат на аудиторията уроците, които са научили в челен сблъсък с конкретни проблеми като част от екип, изпълнявайки своята функция в него.
Меките умения ще бъдат във фокуса на предстоящата конференция ASE SoftCon 2015, която ще се проведе на 2 октомври в Световен Търговски Център Интерпред. Това е събитие за ръководители на софтуерни екипи, софтуерни инженери и ИТ колективи, които искат да постигнат повече синергия и ефективност в екипната работа и реализирането на проекти.
ASE SoftCon 2015 е първата и единствена по рода си конференция за социално-емоционални умения на софтуерните инженери, идентифицирани от Световната банка като изключително важни за ИТ работодателите. Водещи лектори ще бъдат както представители на софтуерната индустрия, така и консултант-психолози, които ще анализират различните типове отношения и добрите комуникационни практики в софтуерните екипи.
Силно ме притеснява механичното възприемане на съвети от Световната банка…Не , че не трябва да бъдат изслушани, но все пак натрупаните чисто български опитности в областта на образованието, например, не са никак за подценяване!
Веднага давам пример.В статията фигурира следното твърдение:”…по-силен акцент в/у способността на децата да учат, а не просто заучаване на определени факти.”Изключително спорна теза, защото развитието на “способността на децата да учат” е ФИН баланс м/у заучаването на факти и прилагането на логически операции за осмислянето и подреждането на въпросните факти…Възможно ли е развитие на математическо мислене, например, без абсолютното знаене на основите аксиоматични правила в математиката?!
Освен това…съществува наука педагогическа психология, според която, възпримането/осмислянето на заучените теоритични понятия има спираловидно-възходящ характер, т.е. не е нещо завършено веднъж и завинаги…
Принципно одобрявайки основните тези на статията, препоръчвам по-малко боравене с добре “звучащи”, но слабо свързани с реалността клишета!
Хайде не си избивайте комплексите и ниската култура където не трябва. Ако няма какво смислено да коментирате, не коментирайта по-добре
Когато на техничарите им липсват умения за работа в екип, решенията за проекта остават в ръцете на “мазните натегачи” 🙂
Хахахаха!
Е, не може всички да станем лигави, мазни натегачи и слагачи, само и само некомпетентни и некадърници да ни потупват по рамото, защото сме били имали “софт скилс”.