От последователи в софтуера трябва да станем лидери

Софтуерните специалисти трябва да се стремят да усвояват нови знания и непрестанно да се развиват, съветва Мартин Кулов – председател на УС на Асоциацията на софтуерните инженери

Бизнесът има крещяща нужда от софтуерни специалисти, но такива на практика липсват. Старшите програмисти стават все по-малко на фона на големия брой „новаци”, които навлизат в ИТ сектора, след като са преминали обучение. Но на тях им трябват поне 2-3 години стаж, за да станат ефективни, а няма кой да ги обучи, сподели Мартин Кулов, председател на Управителния съвет на Асоциация на софтуерните инженери. „Стремим се да развиваме продължаващото обучение и добрите практики за софтуерни инженери”, поясни Кулов целите на организацията. По неговите думи, българската софтуерна индустрия трябва да се превърне от последовател в лидер, за да има позиции на глобалния пазар.

Г-н Кулов, в последните години софтуерната индустрия в България видимо се откроява с положителна динамика на фона на стагнация в много други браншове. Погледнат отстрани, секторът е привлекателен, но какви са подводните течения?

За нас от Асоциация на софтуерните инженери е много важно софтуерната индустрия да продължава да се развива, да печели повече популярност сред младите хора и да създава печеливши компании. Веднага искам да кажа обаче, че с текущото развитие на сектора аз лично не съм голям оптимист в просперитета му.

В момента се наблюдава навлизане на много нови млади хора, преминали през обучение по софтуерни технологии в една или друга обучителна институция. На тези тези хора им е необходим поне 2-3 години стаж, за да станат продуктивни и да започнат да работят самостоятелно. През това време те трябват да бъдат наблюдавани от по-старши програмисти, които да ги въведат в „занаята”.

Но въпросните старши програмисти стават все по-малко и по-малко на фона на големия брой „новаци”. Или както е казано – „количествените натрупвания водят до качествени изменения”. Не искам да правя лоши прогнози, затова ще спра до тук.

България се нарежда на едно от челните места в Европа и света като аутсорсинг дестинация. Вие обаче неведнъж сте подчертавали, че страната ни трябва да направи качествен скок и да премине на следващо ниво – да създава високо-качествени софтуерни продукти с добавена стойност. Какво налага подобна трансформация?

Трябва да престанем да бъдем последователи, а да се опитаме да бъдем лидери. Технологиите се развиват много бързо. Няма бизнес, който може да си позволи да поддържа служителите обучени по „последния крясък на модата” в софтуерните процеси и инструменти. Хората са тези, които трябва да се стремят да усвояват нови знания и непрестанно да се развиват. Трябва да имат визия за своето продължаващо обучение и непрекъснато да обменят опит със свои колеги от други организации в страната и чужбина.

Виждам много специалисти с над 5 години стаж, които имат пропуски в основни разбирания при работата на софтуера. Всеки специалист трябва да се стреми сам да запълни точно такива пропуски, по един или друг начин. В противен случай същият специалист ще започне да обучава „новаците”, за които говорихме по-горе, и процесът става трудно обратим. Той всъщност вече е започнал да става.

В една друга хипотеза обаче, докато запълват пропуски в знанията си, хората ще започнат да научават и следят за новите тенденции в софтуерната индустрия, да ги прилагат в работата си и да създават продукти, които са по-ефективни и по-конкурентноспособни. Натрупването на нови знания е като при храната – колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде. Бихме могли да направим този качествен скок, когато промяната е в ръцете на всеки един софтуерен инженер.

Според различни проучвания, у нас не достигат десетки хиляди софтуерни специалисти. Има огромно търсене, но липсват подготвени кадри. Какво е необходимо, за да бъдат посрещнати нуждите на инвеститорите и да се усвои този потенциал?

Според мен, инициативата за промяна на наредбата за издаване на т.н. сини карти е нещо положително в тази посока. Бизнесът има крещяща нужда от специалисти, но специалисти няма. Хора има, но не и специалисти. Фирмите провеждат много интервюта, но не наемат хора, заради ниската квалификация.

Наредбата ще улесни наемането на чуждестранни специалисти със заплата минимум от 2700 лв. бруто. Това прави около 2000 лв. чиста заплата. Честно казано, към момента това е заплата за начинаещ и малко над начинаещ програмист. Затова тази наредба общо взето ще отвори вратите за наемането на всякакъв вид софтуерни инженери – от начинаещи до старши.

Факторът заплащане няма да е решаващ при такъв подбор. Следователно, ще се привлекат мотивирани и способни софтуерни инженери, които имат още потенциал да се развиват и желаят да го направят, като положат максимални усилия. Или това е така наречената златна среда при развитието на специалиста, при която всяка фирма е готова да наеме веднага.

Неотдавна с Ваши съмишленици основахте Асоциация на софтуерните инженери. Защо смятате, че е необходима подобна организация и какви цели си поставяте?

За да развиваме продължаващото обучение и добрите практики за софтуерни инженери. Постоянното развитие и бързо променящите се технологии го изискват, но хората с по-малко опит не знаят как да си изградят дългосрочна стратегия за собственото си развитие.

Говоря от натрупан личен опит. Самият аз дълги години се лутах в технологичния стек – където ме отведе текущият проект при конкретния работодател или клиент. С годините разбрах, че човек трябва да си изгради дългосрочна стратегия за развитие и да я следва. Иначе рискува да стои дълго време на едно място и да престане да бъде толкова търсен като експерт.

От Асоциация на софтуерните инженери адресираме този проблем и подпомагаме развиването на продължаващото обучение на софтуерните инженери, като организираме семинари и конференция, неформални събития за създаване на контакти и обмен на идеи, месечен бюлетин за новини от региона и света, преференциални пакети и отстъпки, както и менторска програма.

За 2015 г. сме избрали няколко области, в които смятаме, че България може да стане лидер, а не да бъде последовател – например Софтуерна архитектура, Социални и комуникационни умения и DevOps практики. Към края на годината ще анонсираме нови инициативи, които подготвяме с партньорски организации от близо три години.

В началото на октомври предстои конференция ASE SoftCon 2015, посветена на социално-когнитивните или т.нар. „меки” умения на софтуерните инженери. Несъмнено темата е изключително актуална. Какво могат да очакват участниците в конференцията?

Конференцията ASE SoftCon 2015 е наистина уникална по рода си. Не го казвам просто, за да правя добра реклама, а защото наистина е така. Само погледнете списъка с лекторите! Избрали сме по един представител за всяка една роля в софтуерния екип и компания.

Всеки лектор ще се въплъти в ролята си, която лично той е изживял по време на професионалния си стаж. Ще разкаже интересни ситуации при комуникацията с колеги и други екипи в компаниите си и как се е справил с тях. Ще покаже колко е лесно да се създаде конфликт и колко трудно е да се преодолее. Като понякога само една некоректно изказана дума или невдигнат телефон може да ескалира сериозно даден проблем.

Само по себе си събитието не е технологично, но развива умения в участниците, които се ценят от всеки един работодател. Наскоро публикувах и кратък анализ по темата за социални умения и колко търсени са те всъщност – можете да го видите тук http://bit.ly/1Le1C1T.

Конференцията се радва на изключително добър интерес до момента. Новост ще бъде онлайн чатът за дискусия по време на презентациите, за да може всички да си зададат въпросите и да получат отговор директно от лекторите.