Предпоследни сме по цифровизация в ЕС

Страните от ЕС са отбелязали напредък в свързаността и цифровите умения от миналата година насам, когато Европейската комисия даде старт на стратегията за цифровия единен пазар, сочи индексът DESI (индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото).

България и Румъния заемат последните две места в новото издание на индекса DESI за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (източник: Европейска комисия)

Но публикуваните днес резултати показват също, че темпото на напредъка се забавя. Необходими са действия, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да се премахнат пречките, които възпрепятстват страните да се възползват в пълна степен от възможностите на цифровите технологии, посочват от Брюксел.

Изтъкват се проблеми като липса на покритие за високоскоростен интернет или на трансгранични услуги за електронно управление, както и трудности при извършване на трансгранични покупки или продажби.

„ЕС напредва, но прекалено бавно. Необходими са действия, ако искаме да се изравним с Япония, САЩ и Южна Корея”, заяви Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество. През май Комисията ще отправи конкретни препоръки към страните от ЕС, за да подобрят своите национални показатели.

Резултатът на ЕС като цяло е 0,52 от 1, което представлява подобрение спрямо 0,5 за предходната година. Всички страни от ЕС без Швеция са подобрили своя резултат.

Дания, Нидерландия, Швеция и Финландия продължават да водят класацията по DESI. Естония, Германия, Малта, Австрия, Португалия и отново Нидерландия са най-бързо развиващите се страни.

Последните две места в индекса очаквано заемат България и Румъния с показатели между 0,3 и 0,4. Нашата страна обаче бележи по-бавен растеж от средния за ЕС, докато румънците се движат с изпреварващо темпо.

За първи път Комисията сравнява ЕС с някои от най-цифровизираните държави в света – Япония, САЩ и Южна Корея. Предварителните резултати показват, че най-успешните европейски страни са също и световни лидери в областта. Въпреки това ЕС като цяло трябва значително да подобри своите резултати, за да играе водеща роля на световната сцена.

71% от европейските домакинства разполагат с високоскоростен широколентов достъп до интернет (поне 30 Mbps) спрямо 62% през миналата година. ЕС е на път да постигане пълно покритие до 2020 г. Броят на абонаментите за мобилен широколентов достъп до интернет бързо нараства – от 64 абонамента на всеки 100 европейци през 2014 г. на 75 днес.

Въпреки че броят на висшистите в областта на науката, технологиите и математиката в ЕС слабо се е повишил, почти половината от европейците (45%) нямат основни умения за ползване на цифрови технологии (е-поща, текстообработка или инсталиране на устройства).

65% от европейските интернет потребители пазаруват онлайн, но само 16% от МСП продават онлайн, като по-малко от половината от тях продават онлайн в други страни (7,5%).  За да реши този проблем, през декември Комисията представи предложения относно цифровите договори с цел потребителите, които пазаруват онлайн, да бъдат по-добре защитени и да се помогне на предприятията да увеличат своите онлайн продажби. През май Комисията ще представи пакет от законодателни мерки за по-нататъшно стимулиране на електронната търговия.

Публичните администрации вече предоставят по-широк набор от онлайн услуги, които дават възможност на хората да използват интернет, за да се информират за ново място на пребиваване, раждане на дете и други важни събития. Въпреки това броят на интернет потребителите, които взаимодействат със съответната администрация онлайн (32%), не се увеличава.