В страните с добре развита индустрия професията на техническия комуникатор е поверена на технологичните университети, заяви Сиси Клос и си пожела това да се случи и в България
Въпреки, че се счита за професия, близка до високите технологии, тя се практикува от хора с най-различни специалности и профили. Мнозина от работещите са филолози, други са от инженерни специалности; има представители на икономиката, търговията, биотехнологиите, медиите. Гладът за специалисти е огромен. При всички случаи търсенето на хора от тази професия никога не се свързва с вида на тяхното образование. Вместо това първи критерий е… да имат някакъв опит!
Не е трудно да се досетим – става дума за създателите на техническо съдържание, известни повече с определението „technical writers”. Бърза справка в обявите за работа показва, че този вид специалисти са много търсени, но за сметка на това изискванията към тях са крайно неясни. Никога не се говори за образование например – било то за сфера или степен.
Обичайно първото изискване е човекът да има 1-2 години практика – за предпочитане в голяма компания. Оттам насетне изискванията стават много разнородни и се разпиляват между способностите да пише, да е грамотен и точен, да умее да се изразява, да може да тества продукти, да може да работи без нужда от мениджърска намеса и наставления, да може да прави интервюта, да се разбира с програмисти…
Това е причината, поради която в tekom, професионалната мрежа за техническа комуникация, са се заели да създадат инструмент за „профилиране” на техническия комуникатор. Целта е да се помогне и на професионалистите, и на бизнеса да се изясни какви видове специалисти съществуват в областта на техническото писане и какви умения и отговорности им се полагат.
В повечето случаи „нивата” в тази сфера се формират само и единствено на база на опита, който се измерва в години, разказа мениджърката от tekom Сиси Клос по време на конференцията ETC 2016. Младши и старши специалисти се различават най-вече според годините практика. Нерядко, поради недостиг на кадри, дори краткосрочният опит води до издигане до високи нива на „старшинство” в техническата комуникация.
Много пъти се оказва и, че един и същи човек прави почти всичко в сферата на техническата комуникация, затваряйки целия цикъл за създаване на техническа документация, разказа Сиси Клос. Така е особено в малките фирми.
В допълнение към този крайно мъгляв „пейзаж” в професията, следва да се има предвид, че са налице аспекти в нея, които са силно подценени и на които трябва да се обърне внимание, защото в скоро време ще придобият голяма значимост. Такъв е случаят например с проверката на качеството (quality assurance) за техническата документация. „При нас, в Германия, самата техническа документация преминава процес на проверка на качеството, така както и самият софтуер подлежи на тестване”, разказа Сиси.
С инструмента за профилиране на техническите комуникатори в tekom се надяват не само да помогнат на бизнеса по-лесно да дефинира позициите, за които търси хора, но и да съдействат на висшите учебни заведения да подготвят адекватни за пазарното търсене кадри. В страните с добре развита индустрия професията на техническия комуникатор е поверена на технологичните университети, сподели Клос. Това трябва да се случи и в България, защото нарастващият глад за „technical writers”, особено в софтуерната индустрия, прави търсенето все по-интензивно.
