Отвореният код вече е „първичен модел на разработване” за най-успешните софтуерни компании по света. Това заяви по време на Huawei Ultra Broadband Forum във Франкфурт Джим Землин, изпълнителен директор на Linux Foundation, цитиран от световните технологични медии.
„Отвореният код днес е нещо много по-различно от отворения код преди пет или шест години”, обясни той. Землин припомни, че някога MySQL беше алтернативата с отворен код на комерсиалната база данни на Oracle, Linux беше алтернатива на частна разработка на Unix и изобщо повечето разработки с отворен код бяха „алтернативи”. Днес обаче е точно обратното. „Всяка голяма категория софтуер се доминира от отворения код, разширява пазарите си и води до създаване на иновации”.
Linux е не само най-големият проект с отворен код в света, а е и най-голямата инвестиция в споделен софтуер в историята на изчислителната техника, убеден е Землин. Според него, 25-годишният проект „доминира почти всеки аспект на модерните компютри”.
„Независимо дали става дума за мобилни телефони – Linux е основата на Android; дали става дума за изчислителните системи с висока производителност – там по същество Linux е господар на пазара; дали става дума за вградени системи или интернет на нещата – повечето от интернет, по-голямата част от борсите, всичко работи на Linux и отворен код”, каза Землин.
Причината, според него, е в нарастващата скорост и обем на работата на софтуерния бранш. „Първо, налице е твърде много софтуер, за да бъде писан само от една организация сама за себе си, и второ, никой, нито една компания, без значение колко голяма, не може да се справи с темпото на развитие, което отвореният код предлага”.
Землин казва, че при Linux всеки нов ден означава 10000 реда нов код и над 2000 модификации. Промените се правят средно на всеки осем минути. „Можете ли да си представите някой днес да тръгне да създава чисто нова операционна система от нулата, когато е налице напълно свободна операционна система на стойност 10 милиарда долара, която се променя седем пъти на час и е на разположение свободно? Трябва да е напълно луд”, заяви той.
Отвореният код е новата икономическа норма, убеден е Землин. „Отвореният код се превърна в новата норма за разработка на софтуер, но има и нещо повече от това – той се превърна в новата икономическа норма. Това е модел, който произвежда по-добре, по-бързо и по-евтино софтуер; това е и икономически модел, където споделянето на разработването – по същество това ще рече да помагаш на другите – може да помогне на самия теб”.
Не е случайно, че в последните години много големи корпорации разработват различни проекти с отворен код и базират своите собствени продукти на него.
Това, което им дава конкурентно предимство, е в „последните 20%”, смята Землин. Това са онези софтуерни елементи, които отличават компаниите и имат значение за техните клиенти.
Saevar е прав. Има разлика между отворен код и безплатен такъв. По мои наблюдения повечето програми и библиотеки с отворен код са безплатни, както и повечето безплатни програми и библиотеки са с отворен код, но двете неща не се припокриват. Това което имах предвид бе безплатния отворен код.
Saevar, тая статия не ти ли се струва някак рекламна? Безплатна операционна, пък на стойност 10 милиарда. Чудя се как ги преценяваш кои статии са рекламни и кои не са 🙂
Ами то хубаво ама защо сравнявате “Linux” само със “Windows” ? Преди на работа ползвах “IRIX” и “AIX” ами не, че да обиждам някой ама “Linux” (дори прехваленият “Red Hat Enterprise Linux”) не може да им свърши и една десета от работата а за производителност да не говорим. “Linux” става за малкият и среден бизнес, но за сериозни решения не става колкото и да не ми се иска да го казвам но това е самата истина!
Според мен Иван е прав, но и Saevar има право – Безплатно и опън сорс са различни неща, however, ако ползваш нещо безплатно – не чакай резултати – относно опън сорса, и безплатните неща, също съм на мнение, че ако искаш качество – плати си за комерсиален продукт. Така, че Иван е по-прав. Държал съм сървъри с почти всички възможни OS, най-много слугинаж има при безплатните, ще ме извиняват колегите, които не са съгласни, но факти.
Проблемът на отворения код е, че не предлага никакъв смислен модел за печелене на пари за независими разработчици.
90% от интернет е базиран на отворен код, но на пръсти се броят компаниите, които печелят пари от разработката на самия отворен код.
Освен Линус Торвалдс сещате ли се някой друг? Всички останали Linux kernel разработчици са служители – Intel, AMD, (може би и ARM?); също на Red Hat, може би и на Canonical. Тук визирам най-вече тези, които имат право да приемат поправки.
Като контрапример ще ви дам Ерик Реймънд, чийто труд се разпростира много по-далеч дори от този на Линус. Страницата му в Patreon описва какво е положението и защо предпочита така да работи.
В същото време, страницата leadership на Linux Foundation изрежда юридически съветник, вицепрезидент събития, изпълнителен директор на hyperleger, COO-та, генерални меринджеи, senior vice presidents … общо 24 души, все големци. И явно все на заплата.
Аз лично намирам тази ситуация за абсурдна 🙂
опа колега, има разлика между виртуализациите, пробвай с VMware, Hyper-V или KVM, тогава ще поговорим пак, 80% от световните уеб хостинг компании ползуват опен сорс, уина може да си го ползваш там в офиса да си цъкаш но за сървърни изпълнения са МНООГО зле, на работа имаме и уин и линукс сървъри а познай Уина където върви SQL сървъра на 2 седмици 1 път рестарт а Постгрес 1 път на няколко месеца и то 1 път поради ъпдейт фактора… няма да коментирам повече, всяка ОС си има качествата но Уин неможе да се сравнява с линукс (опен сорса) просто са много много много зле…
Един и същ компютър. Убунту 16, инсталирано на хибриден диск и Уиндос 10, инсталиран на ССД. Симулация на Виртуалбокс на 4 уиндос 2012 сървъра с 2 клиента под Уиндос 7, 1 клиент Центос с десктоп и 1 виртуален рутер под дебиан без графика да рутира виртуалната мрежа.
Натоварване:
Под Уиндос 10 ЦПУ 80%, Памет(32Г) 80%
Под Убинти 16 ЦПУ 35%, Памет(32Г) 55%.
Не съм виждал епълски компютър да може да пусне такава симулация досега, а колегите доста опитваха.
Та какво казвате за отворените операционни системи?
някои колеги под мен бъркат отворен код с безплатен, отворения код незначи безплатен пример давам ред хат стува си пари сървърите им а ако искаш безплатно но без поддръжка тогава си вземи CentOS или Fedora като са абсолютно като ред хат, също и PostgreSQL, и Дебиан и куп отворени кодове които ако си сериозна фирма си купуваш лиценз с поддръжка, и да отворения код е по качествен примерно Редхат пускат във Федора нови пакети тестват ги там ако мога да се изразя и после отиват във комерсиалната дистрибуция когато са напълно стабилни…..
линух, линух, nai da best
Маркетинг в действие, този път от страна на Линукс фондацията. Само тъп или неопитен човек ще повярва на подобни приказки. Преди време и аз бях такъв и вярвах на подобни измишльотини. След настъпване на безброй много мотики взех да се съмнявам, когато някой говори такива работи. Отвореният код води до бързи и евтини решения, но със сигурност не са добри, да не кажа че са направо трагични. Старата приказка “избери си две от бързо, евтино и качествено” все още е в сила.
Е Гугъл нали сега правят нова ОС…