„Положителните промени в износа са недостатъчно бързи. С това темпо не може да се говори за догонване на държави, с които бихме желали да се сравняваме, в обозримо бъдеще” – Веселин Илиев, директор „Външноикономическо сътрудничество”, БСК
За първи път тази година се заговори за преструктуриране на българския износ. Основание за това дават статистическите данни, според които през първо полугодие износът на електронна и електротехническа продукция е на първо място в листата ни, следван от износа на машини и апаратура.
Лидерите от последните 10 години – горива и мед (метал) са отстъпили на трето и четвърто място. Отстъплението се дължи основно на спад в цените, но също и на спад в количествата при медта. Това са четирите основни групи стоки, формиращи почти 1/3 от износа ни за полугодието на 2016.
Следващите осем групи стоки представляват 3-4% всяка, а всички заедно – 1/4 от общия износ през 2016. Сред тях почти неотклонно възходящ тренд следват частите за автомобили, велосипедите, мебелите и специалната продукция.
Като цяло, негативни тенденции в износа бележат суровините, особено горива, мед, желязо и стомана, тютюн. Суровините бяха тези, които в периода на кризата имаха най-големи колебания. Суровините се търгуват най-често в щатски долари, а разглеждания период доларът бе доста волатилен.
По-скъпият долар доведе до по-добри резултати, измерени в евро или лева. В този контекст, въпреки общия положителен ръст в износа на зърнени култури, не можем да се говори за евентуална устойчивост, тъй като този ръст се дължи на държавна политика, метеорологични условия и т.н.
Политиката в селското стопанство – субсидии на площ, насърчава производство на култури с ниска добавена стойност като зърнените, вместо производство на зеленчуци, подправки и други с доста различни канали на реализация, но пък по-устойчиви. Допълнителен фактор, влияещ върху регистрираните колебания при зърното е силната зависимост на производствения процес от цените на горивата, както и от сивия пазар на горива, който е най-разпространен именно при тези дейности.
Сравнението между българския износ и световния внос на една и съща група стоки показва къде нашите продукти печелят пазарни позиции или губят такива. Групите стоки, изместващи международните конкуренти, са пластмаси, фармация, електроника и електротехника, машини и апарати, автомобили, трактори и велосипеди – все в растящи в световен мащаб сектори.
Губим пазарни позиции в растящи сектори при конфекция и трикотаж. Износът на зърнени култури е със значителни ръстове, но не е свързан с големи изменения в международната конюнктура. Имаме ръст и изместваме конкуренти при горива и мед, макар световния внос да се свива.
Групите стоки, изместващи международните конкуренти в растящи в световен мащаб сектори, са: мебели, изделия от стъкло, изделия от алуминий, изделия от дърво. Няма промяна в пазарните ни позиции при износ на изделия от желязо и стомана.
Губим пазари при износа на маслодайни семена, макар световният внос да има устойчив ръст. За съжаление, най-значителни пазарни завоевания имаме при износа на руди и шлаки, а там световният внос е с особено трайна тенденция към намаление. Свиват се и пазарните позиции, и световният внос на желязо и стомана. Делът на българските тютюни и цигари леко намалява.
Електрониката и електротехниката оглавяват списъка от продукти в българския износ (източник: БСК)
Това, което остава скрито зад числата, е, че положителните тенденции, където ги има, често се дължат на износ на стоки с ниска добавена стойност и на по-ниски от конкурентите ни цени, а износът на стоки с висока добавена стойност все още служи само като положителен пример.
Макар и бавно, положителна промяна има. През последните 5 години делът на износа на суровини и необработени материали е намалял от около 33-34% до 29-30%. Доколко това е устойчива тенденция е трудно да се каже, тъй като голяма част от тези структурни промени се дължат на инвестиции от чужбина. При влошаване на вътрешна и външна среда част от тези инвестиции могат да сменят локацията си.
Също така, суровините по-често се изнасят за трети държави, а електроника, електротехника и машини – по-често за ЕС, тъй като българските производители на такива изделия все повече стават част от веригите за доставки на големите европейски износители. Т.е. преструктурирането до голяма степен е свързано с икономиката и износа на ЕС.
Икономиката на ЕС в момента се намира в интересен период. От една страна, кризата в основни линии е преодоляна. Доларът поскъпна и се стабилизира, като цяло – в краткосрочна полза на европейските износители. От друга страна e Брекзит.
Обединеното кралство е най-големият нетен вносител в ЕС и втори в света след САЩ. Втората по търговски дефицит страна-членка на ЕС – Франция, има нетен внос над 2 пъти по-малък от този на Великобритания. Проблеми пред износа на ЕС за Обединеното кралство биха се отразили на целия ЕС. Прекият български износ за Обединеното кралство може да е само 2,5%, но косвеният износ – през Германия, Франция, Италия, на които доставяме именно изделия с по-висока добавена стойност, може да пострада повече.
По-сигурно може да се заяви, че положителните промени са недостатъчно бързи. С това темпо не може да се говори за догонване на държави, с които бихме желали да се сравняваме, в обозримо бъдеще.
Автор: Веселин Илиев, директор „Външноикономическо сътрудничество, БСК