Бизнесът у нас вече е много по-решителен, когато става въпрос за инвестиции в системи, консултиране и внедряване на добри практики, според специалистите от Некст Консулт – Тошко Петков (вляво) и Иво Дрешков
Отминаващата година може да се смята за начало на дигиталната трансформация. Това бе и една от водещите теми в посланията на консултантите и доставчиците на ИТ решения към бизнеса през 2016-та. От друга страна, България все още се намира в долния край на класациите по конкурентоспособност и ефективност на бизнеса, макар че има индикации „за отлепване от дъното”. В допълнение, очертаващият се период на политическа нестабилност може да повлияе негативно на пазара, да забави или отложи част от проектите за внедряване на бизнес софтуер през 2017 г.
За това какво се случва в у нас в сферата на дигиталната трансформация, как се развиват проектите по внедряване на CRM и ERP системи разговаряме с мениджъри в една от най-успешните и бързо развиващи се български консултантски фирми – Некст Консулт, партньор на водещи в света компании за софтуер и бизнес услуги като Salesforce, SAP и методологията за Лийн трансформация „20 ключа”.
Според Тошко Петков, партньор бизнес консултиране, 2016-та като цяло може да се определи като много добра година за компаниите от производствения сектор, информационните технологии и дистрибуцията. „Забелязвам, че в България започва да се инвестира не толкова в машини, колкото в бизнес практики, системи и софтуерни решения, като целта е да се дигитализираме, за да бъдем по-успешни. Това се отразява много благоприятно и на нас като компания, защото когато бизнесът се развива добре, и консултантските услуги се развиват добре”, посочи той.
Същевременно, не можем да отминем проблема със слабата продуктивност на българската икономика. „Какво се случваше допреди 5-10 години? Компаниите масово инвестираха в машини и съоръжения, които внасят технологии, но не водят до оптимизиране на труда. В бизнеса битуваше разбирането, че у нас трудът е евтин, затова не е нужно да го автоматизираме, което водеше до ниска добавена стойност. Но идва времето на трансформация под натиска на пазара на труда, където по официални данни възнагражденията непрекъснато растат, средно с около 8 процента през последните няколко години”, коментира Тошко Петков.
„В България започва да се инвестира вече не толкова в машини, колкото в бизнес практики, системи и софтуер, като целта е да се дигитализираме, за да бъдем по-успешни”, коментира Тошко Петков
Именно това увеличение в заплащането създава натиск върху компаниите да трансформират дейността си. „Доскоро не се обръщаше внимание как се изпълнява дадена дейност, защото трудът е евтин. Сега ситуацията се променя и компаниите търсят начини как да бъдат по-ефективни, т.е. как с по-малко хора да създават по-голяма стойност. Бизнесът е много по-решителен, когато става въпрос за инвестиции в системи, бизнес консултиране и внедряване на добри бизнес практики, т.е. в това да може да прави повече с по-малко ресурси”, сподели мениджърът.
Той изтъкна комплекс от фактори за настъпващата промяна. На първо място е икономическият фактор – щом заплатите растат, компаниите трябва да са по-конкурентоспособни и да правят нещата с по-малко хора. От друга страна е развитието на информационните технологии, от трета – изостаналостта по отношение на това как по най-добър начин да се използват ИТ системите ( ERP и CRM) и добрите бизнес практики. „В нашата компания правим точно това – ние сме един вид проповедници, защото се борим да внедряваме и да развиваме тези системи при клиентите си, а също така да обучим и други компании”, каза Петков.
Иво Дрешков, партньор софтуерни решения в Некст Консулт, припомни, че терминът „дигитализация” се използва отдавна и то от доста хора. „Тази дума е навлязла, и то с висок приоритет, в консервативен сектор като финансовия – банки, застрахователни компании. Дигитализацията е мантрата, към която всички се стремят. От гледна точка на компаниите, тя се случва от доста време, например Salesforce тръгна с тази концепция преди 16 години. Технологиите са налице, въпросът е кога клиентите ще осъзнаят ползите от тях и кога ще станат масово достъпни”, коментира Дрешков.
Според него, все още се наблюдава изоставане в разбирането на процеса. „Работата на компютър или ползването на смарт устройства не означава, че сме дигитализирани. Това е цяла концепция, идеята не е да сме модерни, а да сме ефективни”, категоричен е той. У нас дигитализацията все още е криворазбрана и освен това има нужда да бъде облечена в съответната законова рамка, смята Дрешков.
„Много от нещата се правят според изискванията на регулаторите и законите, някои от които вече не са адекватни на съвременните условия. Например, застрахователните компании в Германия са приели стандарт, който определя начина на съхранение на един документ, и когато този документ покрива стандарта, той се пази в електронен вид, което означава, че не се съхраняват документи на хартия. Докато при нас всичко се съхранява на хартия, и то за срок от 10 години, в огромни по обем папки. Технологиите в България са налични, може да имаме идентификация през телефони или чрез електронен подпис. Надеждата ни е, че ЕС ще е двигател на този процес, чрез законовите рамки и директивите, които ще трябва да бъдат спазвани и у нас, от всички доставчици”, посочи Иво Дрешков.
„Работата на компютър или ползването на смарт устройства не означава, че сме дигитализирани. Това е цяла концепция, идеята не е да сме модерни, а да сме ефективни”, посочи Иво Дрешков
Проблем е също така, че в България се говори за дигитална трансформация основно в аспекта на взаимодействието с клиентите – самообслужване, дигитален маркетинг и т.н. – и много по-малко за производството. А то предоставя огромно поле за дигитализиране – било то на самото производство, било то на услугите и процесите в дадената компания, допълни Тошко Петков.
„В момента проучваме възможностите за цялостна дигитализация на производството на наш клиент, като основната цел е да бъде оптимизиран мениджмънтът на производството, а от друга страна то да бъде организирано така, че все по-малко неща да зависят от хората, а това означава да се минимизират грешките и оптимизират разходите”, обясни Петков.
Големият плюс на цялостната дигитализация на производството е, че подобен бизнес модел може да бъде пригоден за различен вид производство, независимо къде се намира то. „Идеята е да се поставят служителите в такива условия, че с минимални знания и опит да могат да се справят, т.е. системата сама да ги води какво да правят. Така ще може да се трансферира ноу-хау на ново място. В момента малко фирми у нас говорят за това, но е налице огромен потенциал за дигитализация на производството”, посочи Иво Дрешков.
И двамата мениджъри са убедени, че дигиталната трансформация е фактор за глобализация на пазара. Това е валидно за цели индустрии като ИТ и производството, което вече е глобално. По този начин разликата в цените на стоките в отделните държави постепенно ще изчезне. Малко по малко и България ще стане част от дигиталната глобализация.
Българският бизнес получи тази година нова възможност за безвъзмездно финансиране на проекти за внедряване на бизнес софтуер по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК). Но, според Петков, нещата по тази програма не се случват навреме. „Винаги, когато се обяви европрограма, компаниите, които имат нужда от нови системи, изчакват да видят дали ще могат да вземат пари по нея или не и това води до застой на проектите”, аргументира се той.
На пазара това се отразява като флуктуации – в случая в посока надолу, защото докато компаниите изчакват, проектите намаляват значително, а на следващата година може да има много проекти, за които не достигат ресурси. Като цяло обаче, европрограмите са стимулиращи, защото увеличават търсенето на софтуерни системи, особено от малките фирми. Но от друга страна, те създават една цикличност на пазара, която не е благоприятна нито за компаниите-внедрители, нито за клиентите, заключи Петков.
Според Иво Дрешков, ако нещо е безплатно, то не се цени особено, затова той остава със смесени чувства към тези европроекти. „Като цяло, когато едно нещо се прави без собствен ресурс и без да е осъзната напълно нуждата от такива системи, това не е правилният подход”, смята Дрешков.
„Някои казват, че нямат 50 хиляди лева за една бизнес система, а после се качват в кола за 500 хиляди. Още не е пречупено мисленето в тази посока. В една търговска компания никой не подлага на съмнение наличието на инструменти като кола, компютри, телефони, консумативи и т.н. Но когато се стигне до истински инструменти, които да направят работата на търговеца по-ефективна, като например една CRM система, която струва около 100 долара на месец – това вече се смята за неприемлив разход. А именно това е най-важният инструмент, който може да направи работата на фирмата два пъти по-ефективна”, каза Тошко Петков.
В продължение на няколко години Некст Консулт развива партньорски отношения със световния лидер в SaaS услугите за бизнеса – Salesforce.com, а от началото на 2016 г. компанията започна партньорство и със SAP, като същевременно придоби мажоритарен дял във внедрителя на SAP системи ЕсПро. „Тази стъпка ни предостави повече инструменти. Доскоро разчитахме на други компании, които да ги внедряват, но сега правим това сами”, поясни Иво Дрешков.
Некст Консулт планира през следващата година нова поредица бизнес обучения по мениджмънт. Тя ще е насочена към фирмите, на които им е по-трудно да си позволят консултантски услуги, като вместо това могат да ползват ноу-хау и да работят самостоятелно.
Освен това компанията възнамерява да обърне по-сериозно внимание на пазарите извън България. Тя вече е стъпила в Румъния и Гърция, а сега прави опити да навлезе и на пазарите в Западна Европа и САЩ. „Смятаме да сме по-целенасочени към пазарите в чужбина през новата 2017. Разбира се, ще организираме и традиционната вече Salesforce конференция”, уточниха от Некст Консулт.
Предвид очерталата се политическата нестабилност у нас в края на годината, и двамата мениджъри са категорични, че колкото по-дълго трае периодът без правителство, толкова по-дълго време държавата няма да работи нормално. „Държавата е сериозен фактор в българската икономика, защото тя е възложител – парите влизат в бюджета, а оттам в икономиката. Всяка смяна на властта води до период от 6 до 9 месеца, в които държавата не работи. Тази нестабилност сега ще се отрази на бизнеса догодина, тъй като много компании зависят от обществените поръчки”, коментираха от Некст Консулт.
