Повече насърчителни мерки и по-малко административен натиск очаква бургаският бизнес от местната и централна власт, стана ясно от срещите на изпълнителния председател на БСК Радосвет Радев с членове на Търговско-индустриална камара – Бургас, кмета и областния управител.
„Бизнесът трябва да е по-смел и по-категоричен. Той има и правото, и капацитета да задвижи бюрократичната машина и да подобри административните процеси, които са най-големият проблем пред инвеститорите“, каза кметът на Бургас Димитър Николов.
Според него, процедурите трябва да са максимално опростени, а инвеститорите – поощрени. Като пример той посочи предприятие, което е имало намерения да инвестира в Бургас, но в крайна сметка се е насочило към Нови Сад, където държавата връща 10% от инвестицията.
Като ключов проблем пред развитието на местния бизнес Димитър Николов посочи недостига на кадри – проблем, който принуждава бургаските работодатели да търсят работници чак от Ямбол. Друг съществен проблем е обезлюдяването на Странджа-Сакар, където едва 10 от 100 къщи са населени, а хората масово се преселват в Бургас, изоставяйки поминъка си.
Сред добрите новини е изграждането на индустриалната зона в града. „Само за година и половина 3000 дка пустееща земя превърнахме в 27 индустриални терена, 24 от които вече са продадени“, каза Николов и подчерта, че успехът е в публично-частното партньорство, което трябва по-активно да бъде развивано и насърчавано.
Бургаският кмет посочи като успешен пример и новата професионална гимназия по програмиране, която освен с модерната си материална база се гордее и със съвременни форми на обучение и ефективно взаимодействие с местния бизнес.
„В Бургас професионалното образование действа от 6 години и всяка година децата с определен успех и желание имат възможност да работят в побратимения на Бургас германски град Дегендорф – в големи компании като Ауди, например“, похвали се Димитър Николов.
Той не спести да отбележи проблема с остарялото съдържание на учебниците по специалните предмети в сферата на информационните технологии. За да се компенсира този дефицит, в гимназията се канят гост преподаватели от водещи софтуерни фирми, които също така са и част от настоятелството на учебното заведение.
На срещата на Радосвет Радев с членовете на ТИК-Бургас, в която се включиха представители на 20 фирми от региона, като ключов проблем също беше посочен недостигът на работна ръка – не само в сферата на туризма, но и в останалите сектори, които определят икономическия облик на Бургас.
Според участниците в разговора, част от решенията на проблема са свързани с разширяване на автоматизацията на процесите, както и с намаляване на държавната администрация, откъдето да се освободи трудов ресурс за частния сектор. За целта трябва да се пристъпи към електронизиране на административните услуги, както и към намаляване на регулациите.
Представителите на бургаския бизнес бяха единодушни, че са необходими стимули за развитие на бизнеса, вкл. за внедряване на нови технологии и създаване на качествени работни места, вместо акцент да се поставя върху контрола и санкциите.
„Държавата контролира процеса, а не резултата и, докато го контролира, го затруднява и корумпира“, споделиха участници в разговора. От своя страна, Радосвет Радев изрази мнение, че бизнесът не се случва в кабинетите, а в предприятията.
„Затова съм тук – за да идентифицираме проблемите и да работим заедно за промяна на бизнес средата, като търсим по-ефективно партньорство с местната власт“, каза изпълнителният председател на БСК.
Акцент в разговора с областния управител Вълчо Чолаков отново беше поставен върху дефицита на кадри, вкл. за местната администрация. Според Чолаков, необходимо е да се даде по-голяма автономия на общините, тъй като те са много по-гъвкави от държавата и по-ефективно могат да се справят с предизвикателствата на местно ниво, ако имат по-голяма самостоятелност при взимането на управленски решения.
При визитата си в новооткритата Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации, Радосвет Радев договори с директора Димитрина Тодорова да се подготви споразумение за партньорство между гимназията и БСК, както и да се осъществят контакти с Клъстер „Мехатроника и автоматизация“, който е член на БСК, и с други заинтересовани организации и фирми.
Бизнесът пак иска. Няма ли най-сетне да се сети, че трябва и да направи нещо вместо само да изисква на готово!?
Много правилно са го казали. Точката е диванен специалист, който знае само да получава наготово и не осъзнава същността на проблема.
Искат стимули? Не искат контрол и санкции?
Ми, като не им ‘аресва, да дърпат кепенците.
То е ясно, че масово са “бизнесмени” с връзки и далавери, пречещи на нормалните хора да развиват смислен и честен бизнес.