Защо в смарт-ерата малко се говори за умна полиция?

Опити за създаване на умна полиция не липсват, но все със спорен успех (източник: CCO Public Domain)

Умни телефони, умно осветление в офиса, умни градове – живеем в ера на умни технологии. Защо обаче малцина се замислят за „поумняване“ на едно от най-важните неща в ежедневието ни – полицията? Оказва се, че приложението на смарт технологиите в такава отговорна работа е твърде сложно, с недоказани резултати.

По време на заседание на общинския съвет на на американското градче Ланкастър в края на март съветникът Пати Гарибай отваря дума за „умно табло“ на IBM Watson, което местната полицията е използвала през последните 6-8 месеца, за да координира възможно най-правилно работата си. Гарибай, който се явява енергиен мениджър на Ланкастър, нарича системата „хибриден полицейски модел“.

Той настоява, че с умната технология полицията работи за „автоматизация и използване на машинно самообучение“, така че да може машините да казват „Ето това е мястото, където трябва да сте“.

„Тогава защо не пращаме там 50-калибровите?“, отвръща кметът Рекс Парис, намеквайки за мощните пушки на местните военни снайперисти. Той бързо добавя с извънредно широка усмивка, че се шегува.

„Нямаме кола в района“

Темата обаче е сериозна, въпреки шегата на кмета на онова малко пустинно градче с 160 000 жители, отбелязва . Възможността да се предвижда полицейската намеса ще означава адекватно и правилно разпределение на полицейските ресурси, така че да не се стига до печално известната реплика „нямаме кола в района“, от която у нас произтичат даже и някои вицове.

Затова много градове по света се интересуват от технологиите за предвиждане на полицейската активност. От своя страна, частни компании като IBM и PredPol се надпреварват да обещават намаляване на престъпността и по-добро разпределение на ресурсите.

Изследователите обаче предупреждават, че предсказването на полицейските дейности може да доведе до злоупотреби. Критиците твърдят още, че използването на „непрозрачни алгоритми“ може да доведе до изкривявания и „пристрастни“ решения, които ще се окажат проблем за полицейските сили.

Ползи от умната полиция

Възможностите за предвиждане на полицейската работа могат значително да облекчат органите на реда. Тези алгоритми биха били приложими за редица полицейски дейности, сред които опазването на реда и спокойствието в жилищните квартали, превенция на престъпността, справяне с бездомните и с агресивната просия.

„Умните“ инструменти за предвиждане на потенциално опасни събития са особено необходими в градове и региони, които са традиционно известни със системни проблеми като напрежение сред малцинствени групи, повишена активност на екстремистки формирования, мрежи за нарко-разпространение и др.

В подобни области могат да се съчетаят редица съвременни технологии – например камери за видеонаблюдение, дронове и машини с изкуствен интелект – за предвиждане на потенциални събития и насочване на полицейските сили.

Спорен успех

Връщайки се за малко при градския съвет на Ланкастър, ироничните бележки на кмета и последвалият деликатен спор с градския съветник не са случайни. Ентусиазираният Гарибай твърди, че системата, изпробвана от местната полиция, е осигурила 99% точност на предвижданията. Кметът реагира с мощна доза ирония.

В крайна сметка по-късно става ясно, че въпросната „99% успеваемост … не се основава на историческа точност … а по-скоро на IBM технологията като цяло“, по думите на Тес Еплинг от административния отдел на Ланкастър, цитиран от qz.com.

Реално никой не знае каква е точността на прогнозите на подобна предиктивна система. Така е, защото – както и при тестовете на автономните автомобили – няма общоприет стандарт, по който да се измерва успехът на подобна техника.

„Няма стандартен начин за измерване на ефективността на алгоритмите за предиктивно полицейско управление$, казва Шон Гудисън, старши изследовател-криминолог във „Форум за полицейски изследвания“ – нестопанска организация във Вашингтон, която работи с американските правоприлагащи органи.

„В крайна сметка това е пример за „интелигентен град“, но представен от хора, които наистина не мислят за последиците или не знаят как работят нещата в действителност“, казва Дейв Маас, изследовател във „Фондация Електронни Граници“.

Предизвикателства

Липсата на стандарт или мярка, по която да се измери и оцени ефективността на една „умна“ система за полицейско управление, води до спорни твърдения за ефективност, казват учените.

„Често софтуерът за предиктивен контрол сравнява постиженията си с резултати при „случаен“ полицейски контрол, вследствие на което претендира за по-добри умения за предсказване“, обяснява Гудисън. Подобно сравнение води до погрешни резултати. Все пак нито едно полицейско управление по света не разпределя ресурсите си на случаен принцип.

Опити за създаване на умна полиция не липсват и в други региони, но все със спорен успех. Немалко от тях пропадат или изобщо не започват заради неясноти около крайната полза, която се очаква.

Доклад в юридическото издание на Нюйорксия университет от тази година сочи, че при моделирането с цел оценяване на практиките на „умна“ полиция заложените данни „изкуствено понижават официалните нива на престъпността“ в дадени градове. А това означава, че системите за машинно самообучение са захранени с грешни данни.

Сигурността

Проблемите на сигурността на самите информационни системи също остават отворена тема. Наскоро се разбра, например, за пробив в система за „умно градско видеонаблюдение“, при която свободно достъпни се оказаха полицейски регистри с хиляди сканирани копия за лицево разпознаване.

Пробивът бе засечен от изследователя по сигурността Джон Уетингтън, който успял да влезе в съответната база данни без парола. По-късно той разкри, че базата данни е притежание на китайския технологичен гигант Alibaba, а тя се използва от системата за „умен град“ City Brain.

Накратко, предизвикателствата пред „умната“ полиция са доволно много и изглежда това ще е една от областите, в които „смарт“ системите ще навлязат доста по-бавно. Дано, когато това в се пак се случи, резултатите да са достатъчно надеждни, за да можем да им се доверим.