Отдалечените служебни срещи създават комбинация от умствена и физическа умора
(снимка: CC0 Public Domain)
Някои работодатели са решили да наложат на служителите си ограничения за използването на видеоконференции. От технологични стартъпи до големи болници – редица организации казват, че се опитват да си „върнат” времето, което служителите прекарват в спокойна работа, да го „отвоюват обратно” от виртуалните срещи. Тези организации осъзнават, че часовете, прекарани във видеоразговори всеки ден, вземат своя данък. И все пак – някои служители трудно скъсват с навиците си да си говорят през видеоконферентни платформи.
Ръководителите, които налагат ограничения за използване на видеоконференции, казват, че графиците за срещи на техните служители са се увеличили в първите седмици дни на пандемията – до голяма степен заради усещането за леснота и лекота на видеообажданията и желанието да се поддържа нормалността на работния ден. „Умората от видеоконференциите сега обаче е истинска”, казва Аби Пейн, главен директор на SailPoint Technologies Holdings Inc., цитиран от Уол Стрийт Джърнъл. Компанията е въвела забрана за видеосрещи от 10:00 до 12:00 часа всеки вторник и четвъртък.
Коментарите на служителите за това, че сядат на компютрите си в 7 часа сутринта и не стават в продължение на 12 часа, са довели до вземането на решение за ограничаване на видеоразговорите, казва г-жа Пейн. „Това наистина е начин за организацията като цяло да се справи както с умората от взирането в компютъра, така и с реалността, а именно – че половината от нас имат малки деца”, добавя тя.
Фирмата, която има 1000 души служители, е въвела ограничението за срещи още през август. Тогава ръководството осъзнало, че много служители „жонглират” с работата, като същевременно отглеждат децата си, които през есента ще трябва да посещават училище дистанционно.
В началото на пандемията у мнозина се зароди усещането, че „повече срещи е по-добре”, щом може те да се случват на екрана. Това изглеждаше добре – хората провеждат разговори на живо, но спестяват времето за пътуване – идеално, нали? Работещите хора бяха склонни да приемат всяка покана за онлайн-събрание, за да останат включени в процеса на работа или защото смятаха, че така трябва. Някои работодатели казват, че сред служителите им е имало и такива, които „се чувстват изолирани у дома и жадуват за видеоразговори, дори когато не са необходими”.
Привлекателността на видеообажданията може да бъде огромна, казва Кип Айдеберг, вицепрезидент по връзките с правителствата и индустрията в Асоциацията на производителите на оборудване. Служителите му са увеличили своите видеоразговори в началото на пандемията, казва той, в някои случаи използвайки Zoom за разговори, които иначе биха се случвали по телефона.
Това лято организацията обаче е наложила практиката „тих петък” – време, когато виртуалните срещи са забранени и служителите се насърчават да сведат имейлите и телефонните обаждания до минимум, за да се съсредоточат в работата си. Част от работещите на търговската група се придържат към правилото, казва шефът. Има обаче и хора, които са свикнали „с почти постоянни междуличностни взаимодействия”, което затруднява физическата изолация за тях.
Служителите в технологичната фирма Twilio Inc. първоначално страдали от липсата на „живи” срещи в петък, когато компанията с екип от 3200 души наложила за първи път тази практика още през април, казва Кристи Лейк, главен служител по персонала. Някои решавали да насрочат срещи с нея в петък въпреки ограничението. Други се побърквали, когато се опитвали да натъпчат срещите си за пет дни в четири дни. Шефката казва, че служителите, включително тя самата, все още планират външни срещи в петък, ако е необходимо.
„Имаше известна вътрешна съпротива”, спомня си Кристин Суну, мениджър в Twilio. Тя споделя, че ограничаването на срещите в петък помага да се създадат граници между работа и лично пространство, което е важно във времена, когато „човек живее на работа”.
Ограничаването на дистанционните срещи е от решаващо значение за избягване на т.нар. прегаряне на работниците, казва пък Лора Дъдли, анализатор на поведението в Североизточния университет. „Внезапно карантината влезе в сила и всички залепнахме на своите екрани”. Фактори, присъщи на отдалечените срещи, като постоянния контакт с очите на колегите, гледането на екрана и дългите часове сред домашни мебели, които не са предназначени за работа в офис, създават „комбинация от умствена умора, както и физическа умора” за работниците, казва тя.
Тези проблеми са накарали и Шибу Варгезе, шеф по човешките ресурси в Университета на Тексас, MD Anderson Cancer Center, да наложи „фокусирана сряда-следобед” за своите 22 000 служители. Идеята е почивка в средата на седмицата от всяка технологична комуникация, било то видеоразговори или телефонни разговори. Вместо да обявят задължение за цялата компания обаче Варгезе и висшите мениджъри започнали да насърчават практиката сред своите преки подчинени. Те от своя страна предали концепцията по-надолу.
„Хората просто се чувстваха така, сякаш не могат да се справят, сякаш цялата виртуална връзка и разговорите през целия ден наистина изгаряха работната ни сила”, споделя Варгезе.
Друга фирма, Clorox Co., започнала да експериментира с „тих ден” без видеоразговори това лято. Реакцията на служителите, количествено изразена в анкета на работното място малко след това, е толкова впечатляващо положителна, че компанията е решила да установи практиката на месечни „тихи дни” и да каже на работниците да стоят настрана от видеоконференциите.
Дори компании, които не са въвели категорични забрани за видео-срещи, търсят начини да намалят напрежението от виртуалните разговори. Feather, производител на мебели под наем, в която работят около 100 души, планира да започне да добавя бележка към дневния ред на заседанията и поканите, в която подчертава, че участниците не трябва да се чувстват длъжни да включват камерите си.
Целта е „да ви дадем разрешение да си кажете: няма да се тревожа да си взема душ, няма да се тревожа, че съм рошав – можем да оставим камерата изключена, работата може да се свърши и като обикновено телефонно обаждане”, казва Зак Рагланд, ръководител на хората в Ню Йорк.