Шпионажът в енергетиката заляга в новите кибератаки

Енергийният сектор на Норвегия е обект на сложни и добре организирани кибератаки
(снимка: CC0 Public Domain)

Шпионажът в сферата на енергетиката добива все по-голямо значение сега, когато възобновяемите енергийни източници „настъпват” и обещават да изместят традиционните изкопаеми горива, а държави по цял свят инвестират в технологии за добив на чиста енергия. Наскоро нов доклад на Норвегия хвърли светлина върху това как шпионите на петролно-газовата индустрия са фокусирали погледите си върху страната, считана за една от най-зелените на планетата. Данните сочат, че именно този род интереси залягат все по-дълбоко в новите кибератаки по цял свят.

Норвежката служба за контраразузнаване PST съобщи за засечен индустриален шпионаж от Русия, Китай и други страни, които – според службата – искат „да извлекат тайните на петролната индустрия на Норвегия”. Документът предупреждава, че секторът на възобновяемата енергия в страната скоро може да се превърне в обект на сложни и добре организирани кибератаки от чуждестранните шпиони.

Петролни и газови компании на прицел

Норвегия е третият по големина износител на нефт и газ след Саудитска Арабия и Русия и вторият по важност източник на природен газ в Западна Европа след Русия. И не разработва фракинг, отбелязва Oil Price.

Докладът на PST разкрива, че над 50 норвежки петролни и газови компании, включително националната енергийна компания Equinor и Министерството на петрола и енергетиката, са били на прицел в добре организирана кибератака преди шест години. Според PST, разузнавателните служби на страни-съперници имат големи технологични и човешки ресурси, както и много търпение, което им позволява да работят по шпионски планове за дълги периоди от време.

Според ФБР, корпоративният шпионаж в световната петролно-газова индустрия е съсредоточен предимно върху кражби на интелектуална собственост, включително корпоративни търговски тайни и изследвания. Те могат да обхващат различни технологии – от сондажно оборудване до изолация на тръбопроводи или дори прости неща като уредите, които се използват за сондиране, или пък процесите на проследяване на инвентара. Този вид шпионаж обаче може да доведе до загуба на приходи, прекъсване на производството, загуба на служители, накърняване на репутацията и загуба на инвестиции за научноизследователска и развойна дейност.

Основните действащи лица са местни и/или чуждестранни търговски съперници, служители на чуждестранното разузнаване, недоволни служители (вътрешна заплаха) или организирани престъпни групи.Често пъти под прицел са корпоративни служители, които пътуват – особено в чужбина – със своите фирмени лаптопи в чантата. Също така се практикуват и други методи: възможно е шпионите да бъдат пратени да работят като обикновени служители в „целевите” компании. Недоволните служители пък биват примамени да „доносничат” и да изнасят търговски тайни.

Но защо Норвегия?

Норвегия често се разглежда като модел за подражание що се касае до възобновяемата енергия – при това не само в Европа, но и на световната сцена. А новата „игра” е преходът към зелена енергия, който се оценява на 40 трилиона долара. Това е огромна сума пари – и създава поразително доходоносен шпионски терен.

Скандинавската нация си е изградила имидж на удивително зелена държава пред широкия свят. Знае се, че страната се радва на близо 100% производство на енергия от възобновяеми източници и пионер в електрическата мобилност. Новатор от световна класа е в сферата на чистите технологии. Страната има много скромен въглероден отпечатък и е гласен привърженик на международните климатични договори.

Всъщност Норвегия е една от най-зелените нации на планетата, като в момента генерира 98% от електроенергията си от възобновяеми източници, най-вече от водноелектрически централи. От гледна точка на е-мобилността страната отчита, че електрическите превозни средства представляват повече от една трета от новите регистрации на автомобили през миналата година.

И все пак, по-внимателният поглед към енергийния сектор на Норвегия разкрива противоречива реалност: икономиката на Норвегия остава до голяма степен зависима от износа на газ и петрол. Всъщност цели 18% от БВП на Норвегия и зашеметяващите 62% от износа ѝ са пряко свързани със сектора на петрола и газа!

Макар да е зелен образец, всъщност Норвегия продължава да е гигант сред европейските производители на газ и нефт и все още разработва нови петролни находища в Северно и Баренцово море. Страната е пуснала десетки нови офшорни блокове за проучване за добив на изкопаеми горива само през текущата година и може да раздаде рекорден брой лицензи за проучване в Арктическото и Баренцово море през следващата година. Доста двулично, нали?

Смущаваща комбинация

Петролът и газът са незаменими за Норвегия, която не планира да спре проучванията и сондажите на нови находища – стига да има търсене. В същото време тя разработва и огромни проекти и за възобновяеми мощности, което включва и партньорството на Equinor с шотландската SSE Plc. за изграждане на „най-голямата офшорна ветроенергийна ферма в света”.

Тази смущаваща комбинация прави Норвегия основна цел за шпионаж в целия енергиен спектър. Основно средство се явяват кибератаките, за които става все по-видно, че са добре спонсорирани на корпоративно и държавно ниво. Според запознати, именно тук идва ролята на новите 5G технологии като инструмент за шпионаж. Някои енергийни специалисти са на мнение, че именно това е в основата на конфликта между САЩ и Китай относно оборудването за 5G мрежите от ново поколение.