Малкото квартално магазинче „на ъгъла” не е нещо кой знае какво. Компактно, „сгъчкано”, то е пълно с чипс и дребни бисквитки, а продавачът, сгушен между цигарите и бутилките, приема само пари в брой. Обичайно това са малки семейни бизнеси. Те работят по един и същи начин от десетилетия. Сега обаче те се очертават като новият галеник на технологичната индустрия.
Тези магазини са толкова обикновени, че хората лесно подценяват жизненоважната им роля за местните общности – и за глобалната икономика. Много хора разчитат на тях за по-голямата част от храната си и други основни продукти за дома. Като цяло глобалният пазар на „ъгловите магазинчета” се оценява на най-малко 900 милиарда долара.
Затова навярно не е странно, че технологичната индустрия вече поглежда към малките бакалии. Те имат потенциала да се превърнат в чудесни дигитални търговци на дребно и мини-технологични центрове, отбелязва The Atlantic. В Египет, например, търговците вече могат да попълнят своите опразнени рафтове с помощта на софтуерно приложение. В Нигерия мини-магазините вече функционират като псевдобанки. В Китай потребителите вече могат да поръчват онлайн към такива магазини и после да си вземат поръчките „от ъгъла”.
И макар да е видимо, че технологиите навлизат в малките ъглови бакалийки, дигиталната трансформация при тях едва започна. И ще е пълна с перипетии.
Разцвет посред пандемия
Малкото ъглово магазинче видя своя разцвет с връхлитането на пандемията. Локдауните принудиха хората по целия свят да започнат да пазаруват хранителни и пакетирани стоки онлайн – артикули, които досега са купували точно от местните магазини „на ъгъла”. Технологичните компании се възползваха от възможността. Предложиха приложения, които позволяват на търговците да приемат електронни поръчки, да попълват стоката си си с по-евтини продукти и да си докарват допълнителен доход чрез услуги като доставка на пакети по заявка.
Технологичните компании са силно заинтригувани от малките бакалии именно поради това колко многобройни и масови са те. Близостта на малките павилиончета до домовете на хората ги прави добре позиционирани, за да помогнат за справяне с логистичните предизвикателства, пред които са изправени големите технологичните компании, като например да измислят как бързо да извадят продукти от големите си складове и да го динесат до прага на клиента. А смартфоните и мобилните комуникации стават все по-разпространени дори в развиващия се свят. Затова хай-тек фирмите залагат на идеята, че е възможно тези старомодни магазичета да възприемат модерността – софтуерни приложения и други цифрови системи.
Групови поръчки
Решенията може да са различни, но подходът е сходен. Групи хора от общността могат да поръчват хранителни стоки в дадено приложение, след което продуктите се доставят на собственика на магазинчето на ъгъла. На пръв поглед това може да звучи неизгодно – то означава известно намаление на продажбите. Но магазинът получава своя дял от участието си във веригата за обслужване на потребителите. Той става първата точка на контакт, което му дава и допълнителни възможности.
Така например, в Нигерия подобни малки магазини увеличават посещаемостта и си осигуряват допълнителни приходи, служейки и като малки локални финансови центрове – нещо много търсено заради ограничения брой банкови клонове в страната. Схемата, наречена „агенционно банкиране”, се разрасна по време на пандемията и позволява на потребителите да теглят пари или да изпращат парични преводи чрез местните магазинчета, използвайки устройство, подобно на четец за кредитни карти.
Големите и малките
Някои от най-големите компании в света искат да „влязат” в малката квартална бакалия. Amazon си партнира с хиляди ъглови магазини в Индия, за да изгради мрежа от мини центрове за доставки. Повече от 20 000 малки магазина са се регистрирали за програмата „I Have Space”, която ги ангажира с доставките на Amazon в района им или улеснява вземането. В Южна Америка Coca-Cola пусна платформа на име Wabi, която позволява на магазините да приемат и доставят електронни поръчки от клиенти в околността.
Дигитални вересии
Много ИТ компании пък смятат, че могат да реализират печалба, като просто дигитализират най-основните операции в малкия магазин. В Мароко стартиращата компания Chari е изградила семпло приложение, което дигитализира хартиените тефтери, използвани от ъгловите магазинчета за управление на сметките на клиентите си от десетилетия, ако не и векове. Такива тефтери нерядко се използват и у нас. Понякога клиентите вземат стока, която плащат по-късно – продавачът си води „сметка” за всеки купувач, най-често на базата на доверие, изградено с годините.
Исмаел Белхаят, главен изпълнителен директор и съосновател на Chari, казва, че повече от 50 000 магазина са се регистрирали за услугата, която автоматично напомня на хората да си платят дължимото навреме. Подобно на други стартиращи фирми в индустрията, Chari също има платформа за електронна търговия, която магазините могат да използват, за да поръчват стоки онлайн, вместо да се обаждат на доставчиците и след това да плащат в брой, когато стоките пристигнат.
Опасения и притеснения
Всичко това е процес, който няма да обхване и да дигитализира изцяло „кварталната бакалия”. Доста собственици на мини-магазинчета се колебаят дали да се възползват от технологичните възможности, които им се предлагат. Една от причините може да е извършването на продажби „под масата”. Друг фактор може да е заобикалянето на данъците.
Освен това редица продавачи в ъглови павилиончета смятат, че парите в брой си остават най-удобната опция за плащане. Най-важното е, че технологичните компании ще трябва да докажат, че това, което предлагат, е рентабилно и по-добро от стария начин на правене на търговия. Сегментът е „устойчив на дигитализация” по много начини, по много причини.
Възрастта на търговците и страхът от новите технологии е друг фактор, който не бива да бъде подценяван. Много от търговците, използващи Chari, предпочитат да се обаждат на компанията за поръчка, вместо просто да поръчат онлайн, както е планирала компанията.
От значение е и, че технологизирането и дигитализирането кара тези малки, независими бизнеси да се чувстват много повече като „големите” вериги. Повече компютри, повече интернет-свързаност – това създава усещане за „повея” на глобалните тенденции, за натиск за промяна, която неизменно буди вътрешна съпротива и може да не е чак толкова желана.
Независимо от това дигитализацията ще обхване малките квартални магазинчета, по един или друг начин. Местната общност на всяко място по света ще продължи да разчита на „бакалията на ъгъла” за своите ежедневни потребности. Така е било поколения на ред и има множество социални и психологически причини схемата да е толкова устойчива.
Тези малки семейни бизнеси ще приемат онези технологии, които действително правят работата им по-лесна. А глобалната технологична индустрия ще трябва да разчита на най-стария трик в своето съществуване: ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.
да и тук някои станаха куриерски офиси между другата им работа.
Само че като гледаш заглавието ще речеш че кварталното магазинче се чуствало
като голямата верига. А като си погледне в касата може да стане и като големия фалит.