Защо някои хора зарязват смартфоните

Според проучване, човек прекарва средно по около 4,8 часа със своя смартфон
(снимка: CC0 Public Domain)

В свят, в който повечето от нас са сраснали с телефоните си, Дулси Каулинг е своеобразна аномалия – тя е изхвърлила своя. В края на миналата година 36-годишната жена решава да се отърве от устройството, за да възстанови душевното си здраве. И така около Коледа тя съобщава на своето семейство и на приятелите си, че преминава на стар телефон с малък екран и копчета, който служи само за обаждания и кратки текстови съобщения.

Дулси си спомня един от ключовите моменти, докарали я до това дръзко решение: един ден била в парка със своите две деца, момчета на възраст три и шест години. „Говорех по телефона на площадката с децата и погледнах родителите наоколо. Имаше около 20 човека. Всички гледаха в своите смартфони, скролваха ли, скролваха”. Запитала се какво се случва. „Всички ние пропускахме своя реален живот. Не мисля, че когато човек един ден легне на смъртното си легло, ще си мисли как е можел да прекара повече време в социалните мрежи или да чете повече статии онлайн”.

Каулинг, която е творчески директор на лондонска рекламна агенция, добавя, че идеята да зареже смартфона назряла по време на локдауните около коронавирусната пандемия. „Помислих си колко много време от живота си съм прекарала, гледайки в телефона, и колко много други неща бих могла да правя през това време. Да си постоянно свързан към всевъзможни услуги води до много разсейване. Това е много информация, която мозъкът трябва да обработва”.

Сега тя планира да използва времето, което би пиляла със смартфона, за да чете и да се наспива по-добре, разказва нейната история BBC.

Повечето хора по света вече имат смартфон. Всички сме залепени за тези устройства. Едно скорошно проучване показа, че човек прекарва средно по около 4,8 часа със своя смартфон. За някои хора, които стават все повече, това е просто твърде много.

Алекс Дунедин зарязва смартфона си преди две години. „От културна гледна точка ние сме пристрастени към тези инструменти”, казва мъжът, който е изследовател и технологичен експерт. „Тези джаджи замъгляват познавателните ни способности и спъват продуктивността”. Друга причина за неговото решение са екологичните проблеми. „Хабим колосални количества енергия и произвеждаме огромни обеми въглероден диоксид”.

Станал е по-щастлив и по-продуктивен, откакто се е отказал да използва смартфон. Дунедин дори няма старомоден клетъчен телефон с копчета, нито дори кабелна телефонна линия в дома си. Вместо това използва за връзка със света само електронни съобщения, които получава и изпраща от компютъра си.

„Това подобри живота ми. Мислите ми са свободни. Не съм постоянно когнитивно свързан към машина, която трябва да храня с енергия и пари. Мисля, че опасността от технологиите е, че правят живота ни все по-празен”.

Лин Войс, 53-годишна учителка и писателка от Бирмингам, е друг интересен случай. Тя е започнала да използва смартфон отново, след като шест години не е имала такъв. Казва, че е била не особено възторжена да си купи смартфон отново, но го сторила, защото ѝ се налага да борави с QR кодове в ресторантите и т.нар. ковид-паспорти. Джаджата ѝ помага по-лесно да поддържа връзка с една от дъщерите си, която живее в Париж.

Но сега Войс смята да се откаже от смартфона отново. „След пандемията, а и след като дъщеря ми не живее в чужбина, мисля да се опитам да го зарежа отново. Това звучи като пристрастяване, не мислите ли?”

Когато Войс за първи път зарязва смартфона през 2016 г., това е решение, с което тя иска да насърчи дъщерите си да прекарват по-малко време, вторачени в малките дисплеи. „Те бяха сраснали с телефоните си. Мисля, че единственият начин да спра това беше да се отърва от своя собствен телефон. И наистина имаше значение. Например, когато отидехме на ресторант, те вече не ме виждаха да ровичкам из телефона си”.

Да нямаш умен телефон „сваля много от напрежението за мозъка”, казва Войс. „Не ме преследваше вече усещането, че постоянно трябва да реагирам на известия и събития, да бъда постоянно на линия, дори когато съм навън”.

И все пак, макар да се притесняват колко много време прекарват на своите смартфони, повечето хора ги намират за благодат. Повече от всякога достъпът до здравеопазване, образование, социални услуги и общуването с приятели и семейства са… дигитални. Затова „смартфонът е съществена част от ежедневието за хората”, казва говорител на мрежовия оператор Vodafone. „Ние създаваме ресурси, за да помагаме на хората да извлекат максимума от своите технологии, както и да останат в безопасност, когато са онлайн – а това е от огромно значение”.

Въпреки всичко това е налице силна връзка между интензивното използване на устройствата и проблемите във взаимоотношенията с хората, качеството на съня, както и способността ни да се изключим от ежедневието и да си починем, обяснява Хилда Бурке, психотерапевт и автор на „Работна книга за пристрастяването към телефона”.

Влияние има и върху нивата на концентрация. „Много хора са засипвани от постоянен поток от заявки, които идват чрез носимите устройства. Много от тях носят измамно усещане за спешност. Хората се оказват неспособни да поставят граници. Резултатът е, че се чувстват задължени да проверяват имейлите и съобщенията. Това е първото нещо, което правят при събуждането си в началото на деня, и последното, с което заспиват”.

Ако идеята да се отървете от смартфона ви се вижда прекалена, но се тревожите колкото време прекарвате с устройството, има и други мерки, които можете да приложите, за да намалите употребата. Има доста приложения, които прекъсват безцелното сърфиране и скролване насам-натам. Някои приложения могат да налагат временни ограничения за ползване на дадени сайтове, така че човек да не се разсейва прекалено. Има и такива, които блокират телефона за определен период от време.

Бурке смята, че би било полезно хората да наблюдават по-внимателно колко време прекарват на смартфона си. Осъзнаването колко време сме пропилели всеки ден, забили нос в телефона, би могло да се окаже мощен зов за събуждане и катализатор за промяна. Психоложката съветва да си изработим навика за кратки периоди да оставяме телефона настрана, дори да го оставяме у дома при излизане, а също и постепенно да си наложим периоди на „изчакване”, преди да посегнем отново да проверим нотификациите.

Най-сетне тя препоръчва да си изберем снимка от реалния свят, която представя нещо, което обичаме да правим, когато имаме повече време, и да сложим тази картина на екрана си като тапет или скрийнсейвър. „Повечето от нас поглеждат телефона си 55 пъти на ден, а даже и 100 пъти. Е, тази картина е ценно напомняне, че има много по-стойностни начини да прекарваме времето“.