Собствениците на домове край гори или морета скоро може да останат без застраховка
(снимка: CC0 Public Domain)
Имате къща близо до гората? Или в планината? А може би по крайбрежието? Ако застрахователят ви използва „големи данни“ и изкуствен разум във формирането на своите продукти, може скоро да се окаже, че сте „изхвърлени“ от застрахователния пазар по отношение на дома си.
За опасностите от използването на „големите данни“ в застрахователния сектор алармира австралийският Институт на актюерите. Притеснението идва оттам, че немалко собственици на жилища реално живеят в райони, който могат да се считат за „рискови“.
Сред най-големите рискове за жилищата в Австралия са горските пожари и наводненията. Всяка година страната има проблеми с топлинни вълни, които водят до изпепеляването на обширни територии, както и наводнения, които унищожават покъщина и дори отнемат човешки живот. Щетите се изчисляват на милиарди долари.
Извън Австралия почти всяка страна има райони, които могат да се считат за рискови за домашното имущество. Къщите в близост до гора са застрашени от горски пожари. Жилищата из планински райони могат да се окажат в райони на свлачища. Крайбрежните райони са уязвими откъм наводнения и също към свлачища.
Ползите от използването на „големите данни“ и интелигентни дигитални устройства, въздушни изображения и обработката на неструктурирано съдържание са позволили на застрахователната индустрия да разкрие по-голяма дисперсия на риска, което води до по-точна оценка на риска, обяснява Елейн Грейс, изпълнителен директор на Института на актюерите.
„Въпреки че това създава ползи за застрахователите и нискорисковите клиенти, то води и до по-широк спектър от премии, което пък води до по-скъпо застраховане за собствениците на жилища, живеещи в райони, предразположени към бедствия“, казва Грейс.
Някои потребители могат да се окажат напълно изключени от възможностите за застраховане: ще има нарастващ брой клиенти, за които застраховката става по-малко достъпна и в резултат на това те ще се застраховат недостатъчно или изобщо няма да се застраховат, прогнозират още експертите.
Ако рискът в даден случай надвишава приемливия риск за всички застрахователи, тогава застраховката ще стане напълно недостъпна, обясни Грейс на конференция за цифрова икономика.
Институтът на актюерите предупреди още, че нарастващото използване на „големи данни“ за застраховане може да доведе до „екстремен набор от резултати“, формиращи порочен кръг, при който застрахователният пул става все по-малък, по-малко диверсифициран и по-високорисков, което води до все по-високи премии за останалите клиенти.
Какво може да се направи? Главната роля тук отново е на правителствата. Всяко правителство може да се намеси, „когато конкурентните застрахователни пазари не предоставят адекватно покритие на достъпна цена, особено в случаите, когато основният риск е извън границите на разумния контрол на потребителя и застраховката е от съществено значение“.
За да се реагира навреме, специалистите препоръчват правителствата да създадат експертни работни групи за обсъждане и разработване на принципи и политики за защита на потребителите.
Тези работни групи трябва да включват както специалисти от застрахователния сектор, така и експерти по боравенето с данни и учени по данните. От значение е това подобни работни групи да бъдат сформирани още сега, когато въвеждането на механизмите за работа с „големите данни“ и изкуствения разум в застрахователния бранш са все още в ранен етап.