Е, добре, свалиха го – американските военни свалиха подозрителния летящ сребрист балон, който се оказа китайски и бе описан като апарат за събиране на метео-данни. Все повече хора вярват, че случилото се е знак за нова студена война.
Бившият съветник на Доналд Тръмп по националната сигурност Ейч Ар Макмастър казва, че случилото се ще доведе до „Спутник-ситуация“, връщайки се към космическата надпревара на САЩ със Съветския съюз. Wall Street Journal дори предупреди за „балонна пропаст“ с Китай.
Балонът летеше на 20 000 метра височина и премина над американски военни обекти. Пентагонът каза, че това е балон за наблюдение и разузнаване. Китайското министерство на външните работи категорично отрече, заявявайки, че „това е граждански дирижабъл, използван за изследователски, главно метеорологични, цели“.
Нова арена на конкуренция
В светлината на събитията от последните години има няколко неща, които са ясни. Космосът е място, където вече се надпреварват и военните разработки, и частният капитал. Космическите технологии се очертават като процъфтяваща индустрия, както, впрочем, и дребните летателни апарати като дроновете, балоните, сателитите.
Въпреки че всяка от тези технологии прави различни неща и работи на различна надморска височина, те са арена на интензивна конкуренция между САЩ и Китай. Това е и арената, на която ще бъдат тествани изкуственият интелект и автономномните системи.
Със сигурност картината днес е различна в сравнение с тази отпреди няколко години. Тази нова космическа надпревара не е изключителна битка на правителствата. Частните инвеститори са тези, които се състезават да разработят нови космически системи, да ги тестват и докажат. Борят се да погълнат обещаващи стартиращи фирми в областта.
А бившите ръководители на държавни космически програми се присъединяват към консултативни съвети на тези частни организации, за да осигурят стратегически поглед върху геополитическия пейзаж.
И пристигат балоните…
На фона на тази картина сега пристигат балоните. Оказва се, че балоните вече са част от аерокосмическия арсенал на САЩ, като Пентагонът е похарчил 3,8 милиарда долара за тях през последните две години, според Politico.
Експертът от индустрията Джордж Хауъл пише в LinkedIn: „Балоните за голяма надморска височина всъщност са доста умно нещо за инвестиция. Те са евтини, лесни за транспортиране, могат да бъдат използвани в големи количества и са агностични към своя полезен товар“. А последното означава, че докато е най-вероятно да носят камера или радар, в определени ситуации балоните могат да носят и оръжие.
Военният договорен доставчик и производител на балони Aerostar го описва още по-откровено във видео, което публикува в социалните медии наскоро: „Дори небето не е граница вече!“
Метео-балонът е стара технология. Уязвим е откъм силни ветрове, но неговата уязвимост също е и негово предимство, тъй като балоните летят достатъчно ниско, за да избегнат откриване, казва Джордж Накузи, старши инженер в Rand Corporation. Той прогнозира „известен акцент върху анти-балонната технология“, включително „убийци на балони“.
Кевин Лиу Хуанг – предприемач, който пише бюлетина на Chiral Defense за тенденциите във военните технологични инвестиции и новостартиращи фирми – вижда случилото се като емблематичен епизод за конкуренцията между САЩ и Китай в света на сателитите и дроновете. „Всичко това е един много процъфтяващ вид геополитическа конкуренция“, казва той.
И навярно е прав. „Пекин бързо разширява своите правителствени и търговски космически програми“, казва Кари Бинген от щатския Център за стратегически и международни изследвания. „Трябва да предприемем спешни и целенасочени стъпки, за да запазим своето космическо предимство“.
Сигнал за събуждане
Последствията от инцидента с балона за космическата и сателитната индустрия няма да се забележат веднага. Но усещането за това, което може да последва, се долавя в движенията и нюансите на думите на мнозина бизнесмени и политици.
Редица бивши кадри на т.нар. космически програми днес са сред предприемачите и бизнесмените, развиващи космически бизнес. Инвеститорите в САЩ пък деликатно намекват, че са готови на солидни вложения в системи „за противодействие на Китай“. Те дори говорят за потенциала си да увеличат инвестициите си „за една нощ“, ако възникне „ситуация“.
На фона на всичко това е видно, че САЩ гледа на сателитната драма по начин, сходен с този, по който САЩ и СССР се надпреварваха десетки години в миналия век. „Спомнете си 1957 г. със съветския сателит“, каза наскоро Макмастър. „Може би това е сигнал за събуждане, че трябва да се конкурираме по-ефективно срещу ККП“.