Времето, прекарано пред екраните, не е проблем само по себе си, депресират ни дейността и съдържанието, което поглъщаме, казват специалисти (снимка: CC0 Public Domain)
Все повече хора търсят начин да си направят „дигитален детокс“, уморени от постоянното скролване из новинарски сайтове, социални мрежи, видеосайтове, електронни пощи и чат-канали. Но пълното, генерално изключване на всичко не е най-ефективното решение. Има по-добър метод, съветват учените.
Събуждаш се. Грабваш телефона си. Проверяваш всички съобщения, които са пристигнали през нощта. Преглеждаш новинарските канали. Превърташ Facebook и Instagram. Сядаш да работиш. Чатиш с колеги в Slack и пишеш имейли. Гледаш случайни видеоклипове в TikTok. После ги изпращаш на приятелите си през WhatsApp. И, ако в крайна сметка гледаш безсмислена риалити телевизия вечерта, надничаш в социалните мрежи, за да видиш дали и познатите ти са впечатлени от последните лудории на ТВ участниците.
Не е лошо, нали? Но не е и добре. Човек лесно попилява часове в безсмислено превъртане на екраните, гледайки неща, без които спокойно може да живее.
Звучи ли познато? Мнозина осъзнават абсурдността на ситуацията. Някои се опитват да се „излекуват“, като се отдават на „дигитален детокс“ – време на тотално „изключване“ от дигиталната среда и пълно откъсване от водопада на времегубещите „глупости“ в социалните мрежи.
Но пълното изключване не е най-доброто решение да си върнем усещането за нормален и щастлив живот, съветват учени.
Важни въпроси
За да се отскубнем от усещането за мизерията, която ни причиняват дигиталните устройства, първо трябва да разберем защо наистина искаме да „се изключим“.
Времето, прекарано пред екрана, вече има лоша слава. Склонни сме да хвърлим вината върху големия обем съдържание с отрицателен знак. Лоши новини, скандали, кампании за помощ за бедстващи хора – негативно е, нали? Сочим това като причина за несгодата си, от умората до намаляването на концентрацията и появата на депресия и тревожност.
Ала има все повече доказателства, които сочат, че намаляването на времето, прекарано пред екрана, само по себе си няма да направи никого по-щастлив – и че общото време на използване на устройства изобщо не е фактор за това как се чувстваме. Голямо проучване от 2019 г. на Оксфордския университет установи, че количеството време, прекарано от подрастващите в използване на цифрови устройства, има слабо въздействие върху психичното им здраве. Проблемът не е непременно във времето, което прекарваме в скролване, а в същината на това, което четем и гледаме.
„Много от твърденията в заглавията са доста подвеждащи. Всъщност действително значение има това как използвате социалните медии или технологии, както и кой сте, какви са вашата история и вашата мотивация“, казва Ейми Орбен от отдела за когнитивни и мозъчни науки на MRC в университета от Кеймбридж, Обединеното кралство, съавтор на изследването.
Хората също имат склонност да злоупотребяват по начин, който прави използването на интернет да изглежда опасно и нездравословно, казва Теодора Зютън, дигитален антрополог от Обединеното кралство, която е прекарала солидно количество време с хора, правещи си „дигитален детокс“, във връзка със своята докторска степен. „Намирам, че хората могат да бъдат твърде критични към тези неща“, добавя тя. „Хората просто трябва да се забавляват, ако искат да се забавляват.“
Нужно е внимателно да обмислим как прелистването на видеоклипове в социалните мрежи и преглеждането на емисиите с новини ни кара да се чувстваме. То може да ни помогне да определим дали има причини да спрем изцяло – и да ни попречи да правим безсмислени радикални промени, казва Дейвид Елис, професор по поведенчески науки в университета в Бат в Обединеното кралство. Той е участник в доклад от 2019 г. за ефектите от социалните медии и използването на екрана върху здравето на младите хора.
Например, посочва професорът, няма нужда да се подлагаме на пълен „дигитален детокс“, ако това, което ни кара да се чувстваме зле, са само публикациите в Instagram. Тогава може би е по-добре да си зададем ограничение за времето, което прекарваме в конкретното приложение. „От друга страна следва да помислим: всъщност технологията ли е проблемът, или по-скоро това, което ни дразни, е човекът, с когото си пишем в WhatsApp?“ реторично пита професорът.
Начало на границите
След като изолираме основната причина за неудовлетворението си – независимо дали това е конкретен човек, който ни досажда, видът на съдържанието, което срещаме в конкретно приложение, или просто желанието да прекарваме повече време в реалния свят – можем да си зададем граници, които ни карат да се чувстваме по-добре.
„Може да се окаже полезно да третирате използването на интернет на принципа на периодичното гладуване“, казва Анна Лембке, професор по психиатрия в Станфордското училище по медицина. Това означава да приложим стратегии, при които си позволяваме да ровим онлайн само в определени часове, дори не всеки ден. „Опитайте да изтриете приложенията, които ви карат да се лутате из части от интернет, които не искате да посещавате. Направете си конкретен списък със задачи за нещата, които искате да свършите онлайн, преди да влезете в мрежата“, добавя тя. „Придържайте се стриктно към този списък.“
Край на порочния кръг
За мнозина надничането в дадено приложение е въпрос на навик – удобно разсейване или начин за убиване на времето, когато на човек му е скучно. Но можем да се отървем от навика и да го заменим с по-здравословни практики. Джуд Брюър, директор по изследванията и иновациите в Центъра за осъзнатост на университета Браун, препоръчва процес от три стъпки за прекъсване на порочния цикъл.
Първата стъпка е да осъзнаем, че се намираме в „цикъл на навика“. Какво значи това? Почти всички имаме импулс да преглеждаме служебните си имейли дори по време на почивка, например. Ето това значи да сме подвластни на навика. „Запишете тези проблеми, за да можете да имате наум с какво искате да се преборите“, съветва Брюър. Следващата стъпка е нещо, което той нарича „ключов въпрос“. Той всъщност може да се приложи към всяко поведение: „Какво постигам по този начин?“
Нашите мозъци са устроени така, че продължаваме да правим нещата, които ни носят някакво „възнаграждение“, независимо дали става въпрос за пушене, хранене или проверка на социалните медии, обяснява експертът. „Ако дадена дейност ни носи усещането за възнаграждаване, то ние ще продължим да я правим. Така че всъщност можете да подкопаете тази доминираща парадигма, като накарате хората да обърнат внимание колко точно възнаграждаващо е даденото поведение. Това ще ви помогне да разпознаете кое ви действа добре и кое е чиста загуба на време“.
Третата и последна стъпка включва идентифициране на по-голямата, по-добра оферта – по-удовлетворяващото „възнаграждение“, което ни помага да прекъснем порочния „цикъл на навика“. Важно е да се запитаме какво всъщност чувство ни носи проверяването на социалните медии. След това можем да сравним чувството с това, което изпитваме, когато четем книга или спортуваме, например. Така ще определим коя е по-“възнаграждаващата“ дейност, обяснява Брюър.
Излизането от несгодите на безкрайното скролване изисква внимателно обмисляне, но е възможно. Мненията на експертите показват колко е важно е човек да се осъзнае и да се запита дали наистина иска да гледа много истории в Instagram, публикувани от хора, които дори не харесва, или предпочита да се посвети на малък брой важни статии, които си е записал в отметките. Така човек става по-внимателен, по-концентриран и по-съзнателен относно това, с което си позволява да „храни мозъка си“ от своя екран.