(снимка: снимка: Красен Белев / предоставена от Steam Net)
Големите предприятия в България осъзнаха критичната роля на цифровизацията и активно инвестират в облачни услуги, анализ на данни и изкуствен интелект, за да останат конкурентоспособни на европейския и световния пазар, заяви Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на стартъп компанията Nula.bg, разработчик на облачно-базирана система за управление на счетоводство и финанси. Ситуацията при малките и средни предприятия обаче е различна.
„За съжаление, малките и средни предприятия все още не възприемат напълно тази необходимост. Важно е и те да разберат, че цифровизацията не е мода, а жизненоважен инструмент за повишаване на ефективността, продуктивността и пазарното присъствие”, каза Матеев. Според него, ако МСП не ускорят своите усилия в тази насока, рискуват да изостанат значително и да загубят конкурентоспособност.
[related-posts]
Според годишното издание на Евростат, през 2023 г. близо 60% от всички предприятия в Европейския съюз са достигнали основно ниво на цифрова интензивност. Повечето от малките и средни предприятия регистрират ниски нива на цифровизация, като делът на компаниите с основно ниво на цифров интензитет варира от 27% в Румъния и 28% в България до 80% в Швеция и 86% във Финландия.
Европейският съюз си е поставил две основни цели за цифровата трансформация на предприятията до 2030 г. Първата цел е над 90% от малките и средни предприятия да достигнат поне основно ниво на цифров интензитет. Втората цел е 75% от компаниите да внедрят облачни услуги, да извършват анализ на големи информационни масиви или да използват изкуствен интелект.
Цифровият интензитет на бизнеса се измерва с индекса за цифрова интензивност (DII), който оценява използването на 12 различни цифрови технологии, включително използване на изкуствен интелект или извършване на електронни продажби.
За малките и средни предприятия е от съществено значение да ги възприемат и да ги използват като средство за повишаване на ефективността и конкурентоспособността си, а също така и за създаване на нови възможности за растеж, подчерта той.
„Въпреки, че този тип технологии се възприемат малко трудно в България, нашите наблюдения през последните две години стават все по-положителни – темата за дигитализация на финансовите и счетоводни процеси предизвиква все по-голям интерес сред собствениците на бизнес и специалистите в тази област”, коментира Матеев.
„Облачните технологии и изкуственият интелект в момента са основен двигател на цифровата революция в съвременното бизнес пространство. Големите предприятия ги приемат като стратегически инструменти за развитие и иновации, докато малките и средни предприятия все още се колебаят. Въпреки това, тези технологии представляват неизбежен етап от еволюцията на бизнеса”, посочи Матеев.
Годишното издание за цифровизация посочва още, че през 2023 година 45% от предприятията в Европейския съюз са закупили услуги за изчисления в облак, като големите предприятия са по-склонни да изберат облачни решения в сравнение с малките и средни предприятия.
Технология, посочена като бързо развиваща се, е изкуственият интелект (AI), която миналата година е използвана от 8% от предприятията. Както и при изчисленията в облак, използването на AI е по-често срещано в големите компании, отколкото в малките и средни предприятия.
Сред страните от Европейския съюз използването на изкуствен интелект е най-високо в Дания и Финландия, следвани от Люксембург и Белгия. За разлика от тях, тя е най-ниска в Румъния, България, Полша, Унгария и Гърция, сочи докладът.
