ЮНЕСКО прие набор от глобални стандарти за етика в сферата на невротехнологиите – област, описана като „подобна на дивия запад“ в момента. Това е най-новото и важно събитие в ускорената надпревара за поставяне на предпазни мерки за контрол на бързоразвиващия се бизнес с технологии, които използват данни от мозъка и нервната система.
„Няма контрол“, каза ръководителят на отдела по биоетика на ЮНЕСКО, Дафна Файнхолц. „Трябва да информираме хората за рисковете, потенциалните ползи, алтернативите, така че да имат възможността да кажат „Приемам или не приемам“.
Новите стандарти са вдъхновени от две скорошни разработки в сферата на невротехнологиите: изкуствения интелект, който предлага огромни възможности за декодиране на мозъчните данни, и разпространението на потребителски невротехнологични устройства – като например, слушалки, за които се твърди, че четат мозъчната активност, или очила, които проследяват движенията на очите.
Стандартите на ЮНЕСКО дефинират нова категория данни: „невронни данни“. Съответно регулациите предлагат насоки, регулиращи защитата на въпросните невронни данни.
Налице е списък от над 100 препоръки, вариращи от проблеми, свързани с правата, до справяне със сценарии, които са – поне засега – научна фантастика, като например компании, използващи невротехнологии, за да прилагат „подсъзнателен маркетинг“ (рекламиране на продукти по време на сън).
„Невротехнологиите имат потенциал да определят следващата граница на човешкия прогрес, но [използването им] не e без рискове“, каза генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле. Новите стандарти биха „затвърдили неприкосновеността на човешкия ум“, допълни тя.
Милиарди долари се наливат всяка година в предприятия за невротехнологии, начело с Neuralink на Илон Мъск. Много други компании разработват устройства за „четене“ на мозъчните сигнали чрез очила, гривни, слушалки, подкожни импланти или повърхностни устройства.
Вълната от инвестиции доведе до надпревара за предлагане на „готови“ продукти, което на свой ред предизвика нуждата от регулиране. Световният икономически форум публикува документ, призоваващ за рамка, ориентирана към поверителността, а американски сенатор представи „Закон за ума“ през септември – следвайки примера на четири щата, които вече имат закони за защита на „невронните данни“ от 2024 г. насам.
Стандартите на ЮНЕСКО подчертават необходимостта от „психологическа неприкосновеност“ и „свобода на мисълта“. Скептиците обаче казват, че законодателните усилия често са водени от „дистопични тревоги“ и рискуват да възпрепятстват жизненоважни медицински постижения.
„Това, което се вижда в цялото ново законодателство, е страх. Хората се страхуват от това, на което е способна технологията“, казва Кристен Матюс, адвокат, който работи по въпроси, свързани с психическата неприкосновеност, в американската адвокатска кантора Cooley.
От техническа гледна точка невротехнологиите съществуват от повече от 100 години. Електроенцефалограмата (ЕЕГ) е изобретена през 1924 г., а първите интерфейси мозък-компютър са разработени през 70-те години на миналия век.
Последната вълна от инвестиции обаче е обвързана с напредъка в областта на изкуствения интелект, който позволява декодирането на големи количества данни – включително евентуално мозъчни вълни.
